|
60. СПИРИТИЧНИ ПОСЕЩЕНИЯ МЕЖДУ ЖИВИ ХОРА 405. От принципа за освобождаване на душата по време на сън изглежда следва, че ние живеем едновременно два успоредни живота: живота на тялото, който ни свързва с физическия свят, и живота на душата, който ни свързва с окултния свят. Така ли е? – Това не са две различни съществувания; по-скоро това са две фази на едно и също съществуване, защото човек не живее едновременно два живота. 406. Двама души, които не се познават, могат ли да се посетят взаимно по време на сън? – Да, и много други, които предполагат, че не се познават, се срещат и разговарят. Ти можеш да имаш, без да подозираш, приятели в друга страна и друга част на света. Фактът, че по време на сън се срещате с приятели, роднини, познати хора, които могат да ви бъдат полезни или интересни, е толкова обикновен, че вие се занимавате с това почти всяка нощ. 407. Каква може да бъде ползата от тези нощни посещения, след като не ги помним? – След събуждането за тях обикновено остава интуитивно знание и често именно то е източник на някои идеи, които идват внезапно и за произхода на които вие не се замисляте. Но това са именно тези идеи, които вие сте почерпили от нощните разговори. 408. Може ли човек по свое желание да предизвика тези спиритични посещения? Може ли, например, когато заспива, да каже: „Тази нощ искам да се срещна с духа на този и този, да говоря с него и да му кажа това и товаг? – Ето какво става. Човек заспива, неговият дух се събужда за истински живот и това, което човек е решил, не е закон за духа; неговият дух често няма никакво намерение да следва решенията му, защото духът малко се интересува от живота на човека, когато се е освободил от материята. 409. Може ли по такъв начин определен брой въплътени духове да се съберат? – Безспорно; дружеските връзки, стари или нови, често съединяват по такъв начин различни духове, които искат да бъдат заедно. Под думата „стари“ тук трябва да се разбират дружески връзки, установени при предишни съществувания. 61. ОКУЛТНО ПРЕДАВАНЕ НА МИСЛИ 410 Как става така, че една и съща идея, например някакво откритие, възниква и се прави едновременно на няколко места? – Ние вече казахме, че по време на сън духовете общуват помежду си; когато тялото се събужда, духът си спомня за това, което е научил, и човекът вярва, че именно той е открил или изобретил нещо. По такъв начин няколко души едновременно могат да направят някакво откритие. И когато казвате, че някаква идея витае във въздуха, този образ е много по-верен и точен, отколкото предполагате; всеки спомага за нейното разпространение, без дори да подозира за това. По такъв начин нашият дух често сам, без нашето знание разкрива пред другите духове онова, което е било обект на нашите грижи в будно състояние. 411. Могат ли духовете да общуват помежду си, ако тялото е напълно будно? – Духът не е затворен в тялото като в кутийка: той облъчва всичко наоколо; затова може да общува с други духове дори в будно състояние, въпреки че тогава му е значително по-трудно да прави това. 62. СОМНАМБУЛИЗЪМ 412. Естественият сомнамбулизъм има ли отношение към сънищата? Как може да бъде обяснен той? – Това е определена независимост на душата, по-пълна, отколкото по време на сън, и тогава нейните способности са по-изявени; тя има възприятия, каквито няма при сънуване, а самото сънуване не е нищо друго, освен състояние на непълен сомнамбулизъм. При сомнамбулизма духът принадлежи напълно на самия себе си; тъй като материалните органи са в значителна степен изключени, те не получават повече впечатления отвън. Това състояние се проявява особено по време на сън; това е миг, в който духът може временно да напусне тялото, отдадено на почивка, която е необходима на материята. Когато се наблюдават явления на сомнамбулизъм, духът, зает с изпълнение на едно или друго действие, използува тялото си точно така, както във феномените на физическите прояви той използува масата или някакъв друг материален предмет, или дори вашата ръка при писане. При сънищата, които се помнят, органите, в това число и органите на паметта, започват да се събуждат и да получават в несъвършен вид впечатления, предизвикани от предмети или външни причини, и предават тези впечатления на духа; тъй като самият дух тогава също почива, той възприема само смътни и често несвързани впечатления, които външно нямат никаква причина и са примесени със смътни спомени или от това съществуване, или от предишни. Ясно е тогава защо сомнамбулът няма никакъв спомен и защо сънищата, оставащи в паметта, най-често нямат никакъв смисъл. Казвам „най-често“, защото може да се случи те да са следствие от точен спомен за събития от предишен живот и дори своеобразно интуитивно знание за бъдещето. 413. Сомнамбулизмът*, наричан „магнетичен“, свързан ли е с естествения сомнамбулизъм? – То е същото, но е изкуствено предизвикан. 414. Каква е природата на магнетичния флуид? – Това е жизнен флуид; анимализирано електричество, което е видоизменение на вселенския флуид. 415. Каква е причината за сомнамбуличното ясновидство? – Ние казахме: самата душа вижда. 416. Как сомнамбулът може да вижда през непрозрачни тела? – Непрозрачни тела може да има само за вашите груби очи; нима не казахме, че за духа материята не е пречка, тъй като той минава свободно през нея. Той често ви казва, че гледа с челото, с коляното и т.н.; защото вие, които сте напълно потопени в материята, не можете да разберете, че той може да вижда без помощта на зрителни органи; понякога и той, по силата на това, което ви е присъщо, предполага, че и на него са му нужни тези органи; но ако го предоставите на самия себе си, той ще разбере, че вижда с всички части на тялото си или по-точно казано, вижда извън тялото си. |
