|
397. Ние често сънуваме неща, които приличат на предчувствия, но които не се сбъдват. Защо става така? – Те могат да се сбъдват, ако не за тялото, то за духа, т.е. духът вижда нещо, което желае, защото скоро ще го получи. Не бива да се забравя, че по време на сън душата винаги се намира повече или по-малко под влияние на материята и следователно тя никога не е освободена напълно от земните идеи; оттук следва, че грижите от предишния ден могат да придадат на сънищата видимостта на желаното или на това, от което се опасяваме; именно това е нещото, което може да бъде наречено действие на въображението. Когато някаква идея занимава силно човека, той свързва с нея всичко, което сънува. 398. Когато сънуваме, че живи и здрави хора, които познаваме добре, вършат неща, за които не са си и помисляли, не е ли това чисто въображение? – „За които не са си и помисляли“ – как можеш да знаеш това? Техният дух може да навестява твоя, както и твоят – техния, и ти невинаги знаеш за какво мислят те. Освен това по отношение на тези, които познавате, вие по свое желание често използувате онова, което е станало или става в други съществувания. 399. Необходимо ли е за освобождаването на духа тялото да бъде обхванато напълно от сън? – Не, духът получава отново свободата си, щом сетивните органи се изключат; за да се освободи, той използува всички мигове на почивката, които му предоставя тялото. Щом настъпи упадък на жизнените сили, духът се освобождава и колкото тялото е по-слабо, толкова по-свободен е духът. Именно затова състоянието на полусън или просто притъпяване на чувството често извиква същите образи, които и сънят. 400. Понякога ни се струва, че чуваме думи, произнасяни отчетливо вътре в нас, и те по никакъв начин не са свързани с това, което ни занимава в дадения момент; как се получава така? – Да, и това могат да бъдат дори цели фрази; то се случва най-често, когато външните усещания започват да се притъпяват. Понякога то е слабо ехо от думите на духа, който иска да общува с тебе. 401. Често в състояние, което още не е полусън, когато очите ни са затворени, виждаме отчетливи образи, лица, улавяме и най-дребните им детайли; това действие на зрението ли е, или на въображението? – Тъй като тялото е обездвижено, духът се стреми да разкъса веригите си; той се движи и вижда; ако сънят беше пълен, това щеше да бъде съновидение. 402. Понякога по време на сън или полусън се раждат мисли, изглеждащи много добри, които въпреки всички усилия да си ги спомним, все пак се изтриват от паметта; откъде идват тези мисли? – Те са резултат от свободата на освободилия се дух, който през това време използува по-пълно своите възможности. Често това са също съвети, дадени ви от други духове. За какво служат тези идеи или тези съвети, след като споменът за тях изчезва и не можем да се възползуваме от тях? – Тези идеи понякога принадлежат повече на света на духовете, отколкото на физическия свят; но най-често става така, че ако тялото забравя, духът си спомня и идеята се връща в нужния миг като моментно озарение. 403. Въплътеният дух в миговете, когато се е освободил от материята и действува като дух, знае ли времето на своята смърт? – Той често го предчувствува; понякога много ясно го осъзнава и именно това му дава интуитивното знание за него; някои хора понякога предвиждат смъртта си с голяма точност. 404. Дейността на духа по време на почивка или сън на тялото може ли да предизвика умора на тялото? – Да, защото духът се държи за тялото така, както привързаният към стълба балон; и както сътресенията на балона разклащат стълба, така и дейността на духа въздействува върху тялото и може да предизвика у него умора. |
