|
387. Можем ли да имаме някои откровения, открития, засягащи нашите предишни животи? – Невинаги. Някои обаче знаят какви са били и какво са правили; ако им беше позволено да кажат това на глас, биха прозвучали доста необикновени и неочаквани неща. 388. Някои предполагат, че имат смътен спомен за неизвестно минало, явяващ им се като мимолетен образ от някакъв сън, който те напразно се мъчат да си спомнят. Илюзорна ли е подобна идея? – Понякога това е реалност; но често може да бъде и илюзия, на която не бива да се доверяват, защото подобно явление може да бъде продукт на превъзбудено въображение. 389. Във физическите съществувания от по-високо естество, отколкото е нашето, по-определен ли е споменът за предишните съществувания? – Да, колкото по-малко материално става тялото, толкова по-лесен е споменът. Споменът за миналото е по-отчетлив при тези, които живеят в светове от по-висок ранг. 390. Тъй като инстинктивните наклонности на човека са отзвук и напомняне за неговото минало, следва ли оттук, че изучавайки тези наклонности, той може да научи за грешките, извършени от него преди? – В определена степен – да; но трябва да се има предвид и усъвършенствуването, което е могло да стане с духа, а така също решенията, които е взел в невъплътено състояние; неговото сегашно съществуване може да бъде много по-добро от предишното. Може ли да бъде и по-лошо от предишното, т.е. може ли човек в новия си живот да прави такива грешки, каквито не е правил в предишния? – Това зависи от степента на неговия напредък; ако не може да се бори с изпитанията, той може да бъде въвлечен в нови грешки, които ще бъдат следствие от избраното от него положение; но като цяло такива грешки са по-скоро свидетелство за застой, а не за движение назад, защото духът може да върви напред или да стои на едно място, но не може да върви назад. 391. Тъй като превратностите на физическия живот са едновременно и изкупление за минали грешки, и изпитание за бъдещето, от това следва ли, че по тяхното естество може да се съди за начина на живот на човека при предишното му съществуване? – Много често – да; защото всеки е наказан в това, в което е грешен; обаче не бива да се извежда абсолютно правило; инстинктивните наклонности и подбуди са по-верен признак, защото изпитанията, които духът изтърпява, са обърнати както към бъдещето, така и към миналото. Характерът на превратностите и изпитанията, на които се подлагаме, може да ни разкрие какви сме били и какво сме извършвали, както тук можем да съдим за деянията на престъпника по наказанието, което законът му налага. Така някой ще бъде наказан за прекалената си гордост с унижение, животът му ще преминава в подчинение; алчният и този, който е употребил зле своето богатство, ще се окажат наказани с мизерия; този, който е бил жесток към другите, ще изпита за наказание нечия жестокост; тиранинът ще бъде наказан с робство; лошият син – с неблагодарността на своите деца; лентяят – с мъчителна принудителна работа и т.н., и т.н. |
