|
55. ИДИОТСТВО, БЕЗУМИЕ, ЛУДОСТ 363. Основателно ли е мнението, че при кретените и идиотите душата е от нисък ранг? – Не, тяхната душа е човешка, много често по-разумна, отколкото вие предполагате, тя страда от недостатъчност на средства, с които разполага, за да общува с вас, както немият страда от това, че не може да говори. 364. Каква е целта на Провидението при създаването на такива нещастни същества като кретените и идиотите? – В телата на идиотите живеят наказани духове. Тези духове страдат от принудата, която им се налага, и от безсилието, в което се намират, защото не могат да се проявят чрез неразвитите или неизправни органи. Значи не може да се каже, че органите нямат никакво влияние върху способностите. – Ние никога не сме казвали, че органите нямат влияние; тяхното влияние върху проявата на способностите е доста голямо, но те самите не дават тези способности; в това е разликата. Ако добрият музикант свири на лош инструмент, истинска музика няма да се получи, но това не може да му попречи да бъде добър музикант. Трябва да се различава нормалното състояние от патологичното. В нормално състояние духовната нагласа преодолява препятствието, което материята е поставила; но има случаи, когато материята оказва толкова силна съпротива, че духовните прояви са сковани и изкривени, както това става при слабоумие и лудост; това са патологични случаи и тъй като в това състояние душата няма пълна свобода, то дори невинаги справедливият човешки закон я освобождава от отговорността за нейните действия. 365. Каква може да бъде заслугата на такова съществуване за идиотите и кретените, които не могат да творят нито добро, нито зло и не могат да се развиват? – Това е изкупление, наложено им за злоупотреба с някои способности; това е време на спиране на движението. Значи, тялото на идиота може да носи в себе си дух, който в предишно съществуване е одушевявал гений? – Да, геният понякога става бедствие, ако с него злоупотребяват. 366. Идиотът, бидейки дух, осъзнава ли своето умствено състояние? – Да, много често той го осъзнава; той разбира, че веригите, в които е окован, са изпитание или изкупление. 367. Какво е положението на духа при лудост? – Духът в свободно състояние получава впечатления непосредствено и въздействува върху материята също непосредствено; но когато е въплътен, той се оказва в съвсем различни условия и е принуден да прави всичко това посредством особени органи, предназначени за това. Достатъчно е един от тези органи или всички те да се повредят, и неговите действия и впечатления в обсега на тези органи са нарушени. Ако изгуби очите си, ще ослепее; ако изгуби слуха си, ще оглушее и т.н. Представи си сега, че органът, който оглавява ума и волята, е частично или напълно повреден или изменен, и няма да ти е трудно да разбереш, че тъй като духът разполага само с несъвършени органи или с такива, чиято природа е променена, от това следва разстройство, дисхармония, които духът сам по себе си и вътре в себе си прекрасно осъзнава, но които той няма власт да отстрани. Тогава излиза, че причина за тази дисхармония винаги е тялото, а не духът. – Да, но не трябва да се забравя, че както духът въздействува върху материята, така и тя на свой ред влияе върху него в известна степен, и че духът може временно да бъде засегнат от влошеното състояние на органите, чрез които се проявява и получава своите впечатления. Може да се случи така, че с течение на времето, ако безумието продължава дълго, повторението на същите действия в края на краищата ще окаже върху духа такова влияние, от което той ще може да бъде освободен едва след пълното му отделяне от всякакви материални впечатления. 368. Къде е причината безумието понякога да води до самоубийство? – Духът страда от натиска, който изпитва, и от безсилието си, затова търси в смъртта средство да разкъса веригите си, за да се изявява свободно. 369. Духът на лудия изпитва ли след смъртта разстройство на своите способности? – Той може да го изпитва още известно време след смъртта, докато не се освободи напълно от материята, както човек при събуждането усеща още известно време неяснотата на съзнанието, в която сънят го е потопил. 370. Как увреждането на мозъка може да влияе на духа след смъртта? – То ще бъде за него само спомен; тежестта притиска духа и тъй като той не осъзнава всичко, което се е случило с него по време на безумието му, винаги му трябва известно време, за да се върне към действителността; по тази именно причина се оказва, че колкото повече е продължило приживе неговото безумие, толкова по-продължителна е неговата потиснатост след смъртта. Духът, освободен от тяло, запазва още за известно време усещането, че е окован във вериги. |
