|
352. Този аборт престъпление ли е? – Винаги има престъпление, когато престъпите Божия закон. Майката или някой друг винаги извършва престъпление, лишавайки детето от живот преди раждането, защото това означава, че се пречи на душата да понесе изпитанията, чието оръдие трябва да бъде това тяло. 353. Ако животът на майката е застрашен при раждането на детето, престъпно ли е да се жертвува детето, за да се спаси майката? – По-добре да се жертвува съществото, което го няма, отколкото това, което го има. 53. НРАВСТВЕНИ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИ КАЧЕСТВА 354. Откъде идват при човека неговите нравствени качества – добри или лоши? – Това са качества на духа, въплътен в него; колкото по-чист е този дух, толкова повече човекът е склонен към добро. От това изглежда следва, че добрият човек е въплъщение на добър дух, а порочният – на лош дух? – Да, но по-вярно ще бъде да се каже – на несъвършен дух, защото иначе някой може да помисли, че лошите духове са лоши завинаги, като тези, които вие наричате „демони“ 355. Духовете имат ли страсти, които не са присъщи на хората? – Не, в противен случай те биха ви ги предали и на вас. 356. Един и същ ли дух придава на човека нравствените качества и качествата на ума? – Разбира се, че един и същ, и в зависимост от степента на развитие, която е постигнал. Човек няма в себе си два духа. 357. Защо понякога много умни хора, което би трябвало да означава, че в тях живее висш дух, се оказват едновременно и много порочни? – Това е, защото въплътеният дух не е достатъчно чист и в такъв случай човек се поддава на влиянието на други, по-лоши духове. Духът прогресира чрез едва забележимо възходящо движение, но неговият прогрес не върви едновременно във всички направления; в едно време той може да напредне повече в знанието, в друго – в нравствеността. 358. Как да тълкуваме схващането, че различните умствени и нравствени способности на човека са резултат от проявата на много различни духове, въплътени в него, всеки от които притежава свое особено свойство? – Като размислите, не е трудно да разберете, че това е нелепо. Духът трябва да притежава всички способности. За да прогресира, му трябва единна воля и ако човек е сума от различни духове, тази воля не би съществувала и той би изгубил индивидуалността си, тъй като при неговата смърт всички тези духове биха се пръснали на различни страни като ято птици, освободени от клетка. Човек често се оплаква, че не разбира някои неща; куриозно е при това да се види как самият той увеличава своите трудности, когато има под ръка съвсем просто и съвършено естествено обяснение. Това е пак приемане на следствието за причина. В дадения случай с човека става това, което езичниците са правели с Бога. Те са вярвали, че боговете са толкова, колкото са явленията в природата, но и между тях е имало разсъдливи хора, които са виждали в тези явления следствия от една и съща причина, каквато е единствено Бог. 54. ВЛИЯНИЕ НА ОРГАНИЗМА 359. Духът, съединявайки се с тяло, отъждествява ли се с материята? – Материята е само обвивка за духа, както дрехите са обвивка за тялото. Съединявайки се с тяло, духът запазва свойствата на своята духовна природа. 360. След съединяването на духа с тяло неговите способности проявяват ли се в цялата им пълнота? – Проявата на способностите зависи от органите, които служат за оръдие на тази проява; те са отслабени от грубостта на материята. Материалната обвивка трябва да е препятствие за свободната проява на способностите на духа, както матовото стъкло пречи на преминаването на светлината. – Да, това стъкло е доста матово. 361. Използуването на способностите на душата подчинено ли е на развитието на органите? – Органите се оръдия за проява на способностите на душата; тази проява се намира в пряка зависимост от степента на развитие и съвършенство на тези органи, както качеството на работата зависи от качеството на инструментите, с които тази работа се извършва. 362. Може ли от тази теория за влиянието на органите да се изведе съществуването на връзка между степента на развитие на мозъчните органи и развитието на нравствените и интелектуалните качества? – Не бъркайте причината със следствието. Духът винаги има способности, които са му присъщи; главното е, че не органите дават способностите, а способностите подтикват развитието на организма. Тогава разнообразието на наклонностите у човека се обяснява единствено с положението, което е постигнал духът, така ли е? – Да се каже „единствено“ означава да се изразим не съвсем точно; качеството на духа, който може да бъде по-развит или по-малко развит – това е основата, същността; но трябва да се има предвид и влиянието на материята, която в една или друга степен сковава проявата на тези способности. |
