|
52. СЪЕДИНЯВАНЕ НА ДУША И ТЯЛО 338. В кой миг душата се съединява с тялото? – Съединяването започва при зачатието, но то е пълно едва в момента на раждането. От момента на зачатието духът, предназначен да живее в това тяло, е съединен с него чрез флуидна връзка, която все повече се усилва до мига на появата на детето на бял свят. Плачът на детето в този момент е знак, че то вече влиза в общността на хората и е призвано да служи на Бога. 339. Съединяването на духа и тялото в мига на зачатието окончателно ли е? Може ли през този първи етап духът да се откаже да живее в определеното му тяло? – Съединяването е окончателно в смисъл, че друг дух не може да замени този, който е определен за даденото тяло; но тъй като връзките между дух и тяло са все още слаби, те лесно се късат и могат да се скъсат по волята на духа, отстъпващ пред избраното от самия него изпитание; но тогава детето няма да живее. 340. Какво става с духа, ако тялото, което е избрал, умре преди раждането? – Той си избира друго. Каква е причината за такава преждевременна смърт? – Причината за такава смърт най-често е несъвършенството на материята. 341. Каква полза може да има духът от своето въплъщение в тяло, което умира няколко дни след своето раждане? – В този случай духът не притежава пълно съзнание за своето съществуване; смъртта няма почти никакво значение; често, както вече казахме, това е просто изпитание за родителите. 342. Духът знае ли предварително, че избраното от него тяло няма шансове да живее? – Понякога той знае това, но ако го избира именно поради тази причина, това означава, че отстъпва пред изпитанието. 343. Когато въплъщението на духа по някаква причина не се осъществи, заменя ли се веднага от някакво друго съществуване? – Не винаги веднага; на духа му трябва време, за да направи нов избор, освен ако несполучливото въплъщение не е било предварително набелязано. 344. Духът, ако вече се е съединил с тялото на дете и не може да се откаже от него, съжалява ли за направения избор? – Искаш да кажеш, дали той не се оплаква като човек от живота си, дали не иска да живее друг живот? Да, ако можеше да съжалява за направения от него избор; но нали той не знае, че сам си е избрал такъв живот. Веднъж въплътен, духът не може да съжалява за избора, защото не го осъзнава като свой; но той може да сметне, че бремето е твърде тежко и ако реши, че надхвърля силите му, тогава прибягва до самоубийство. 345. В промеждутъка от зачатието до раждането духът използува ли всички свои сили? – Повече или по-малко – в зависимост от периода, защото още не е въплътен, а само съединен. От мига на зачатието тревога започва да завладява духа, а това предупреждава, че наближава мигът, когато ще се наложи да започне ново съществуване; тази тревога нараства непрекъснато до самото раждане; в този промеждутък неговото състояние съответствува приблизително на състоянието на въплътен дух по времето, когато тялото спи; с наближаването на момента на раждане неговите мисли изчезват, както и споменът за миналото, което с влизането си в живота той повече не осъзнава; но този спомен постепенно ще се върне, когато той бъде отново в състояние на дух. 346. В момента на раждането духът веднага ли изявява всички свои способности? – Не, те се развиват постепенно заедно с органите. За него това е нов живот и той трябва да се научи да използува новите си оръдия; мислите постепенно се връщат при него, както това става при събуждащ се човек, когато се окаже в положение, различно от предишното. 347. След като съединяването на дух и тяло в зародиша не е пълно и се извършва окончателно едва след раждането, може ли да се смята, че зародишът има душа? – Духът, който трябва да го одушеви, съществува по своеобразен начин извън него; следователно зародишът, строго погледнато, няма душа, защото въплъщението тепърва ще се осъществи; но той е свързан с тази душа, която трябва да притежава. 348. Как трябва да се разбира животът в утробата? – Това е живот на покълващо растение. Детето пък има живот като този на животните. Човек съдържа в себе си животински и растителен живот, които той допълва с духовен живот. 349. Има ли, както сочи науката, деца, които от майчината утроба не са жизнеспособни и с каква цел става това? – Това се случва често и Бог го позволява като изпитание или за родителите, или за въплътения дух. 350. Има ли мъртвородени деца, които не са били предназначени за въплъщение на дух? – Да, има такива, които никога не са имали дух, който да е трябвало да се въплъти в тях; за тях нищо не е трябвало да се случи. И тогава това дете е само за родителите. Може ли такова същество да стигне до края на срока? – Да, понякога, но и тогава то няма да живее. Следователно всяко дете, преживяло своето раждане, притежава дух, който е въплътен в него. – Какво би било то без него? Това не би било човешко същество. 351. Какви последствия има абортът за духа? – Това е живот, който не се е осъществил и който трябва да бъде започнат отначало. |
