ГЛАВА ШЕСТА ЗАВРЪЩАНЕ В ТЕЛЕСНИЯ ЖИВОТ Преддверие на завръщането – Съединяване на душа и тяло – Нравствени и интелектуални качества – Влияние на организма – Идиотство, безумие, лудост – За детството – Земни симпатии и антипатии – Забрава на миналото 51. ПРЕДДВЕРИЕ НА ЗАВРЪЩАНЕТО 324. Знаят ли духовете времето на своето превъплъщение? – Те го предчувствуват, както слепият усеща огъня, когато се приближава към него. Те знаят също, че трябва отново да имат тяло, както вие знаете, че някога ще умрете, макар че не ви е известно кога именно ще стане това. Значи превъплъщението е необходимост на духовния живот, както смъртта е необходимост на телесния, така ли? – Точно така е. 325. Всички духове ли мислят за предстоящото си превъплъщение? – Между тях има и такива, които въобще не мислят за това и дори не го разбират; това се определя от степента на тяхното развитие. За някои тяхната неувереност по повод бъдещето е тяхното наказание. 326. Може ли духът да приближи или да отдалечи мига на своето въплъщение? – Той може да го приближи, ако устреми към него своите желания; може също така да го отдалечи, ако отстъпва пред изпитанието, защото между духовете има и страхливци, както и изпълнени с безразличие, но всичко това няма да им се размине безнаказано; духът ще страда като онзи, който се отказва от целебната билка, макар че само тя би могла да го излекува. 327. Ако някой дух се чувствува напълно щастлив в това средно състояние сред бродещите духове и няма намерение да се издига по-високо, може ли да остане в това положение до безкрайност? – До безкрайност – не; напредъкът е потребност, която духът рано или късно изпитва; всички трябва да се издигнат: това е тяхната съдба, тяхното предназначение. 328. Съединяването на душата с едно или друго тяло предварително ли е предопределено, или този избор се прави в последния миг? – Духът винаги се определя предварително. Избирайки си изпитание, на което да се подложи, духът моли за разрешение да се въплъти; но Бог, който знае и вижда, е знаел и видял предварително, че определена душа ще се съедини с определено тяло. 329. Духът ли избира тялото, в което трябва да влезе, или само вида живот, който да му служи за изпитание? – Той може да избере и тяло, защото недостатъците на това тяло са за него изпитания, които му помагат да напредва, ако той преодолява препятствията по пътя си. Но все пак изборът невинаги зависи от него; и тогава той може само да моли. Може ли духът в последния миг да се откаже да влезе в избраното от него тяло? – Ако се откаже, ще страда от това много по-силно от онзи, който не се подлага на такова изпитание. 330. Може ли да стане така, че детето, което трябва да се роди, да не намери дух, желаещ да се въплъти в него? – Бог би взел мерки. Детето, когато трябва да се роди жизнеспособно, винаги е предназначено да има душа; нищо не е създадено без замисъл. 331. Съединяването на дух с такова тяло може ли да бъде наложено от Бог? – Може, както и различни други изпитания, особено ако духът все още не е способен да направи избор. Като изкупление духът може да бъде принуден да се съедини с тялото на дете, което по отреденото му рождение и положение може да стане за духа оръдие за наказание. 332. Ако се случи няколко духа да изявят желание да се въплътят в едно и също тяло, как ще се реши подобно затруднение? – Много духове могат да молят за това въплъщение; в такива случаи само Бог решава кой от тях е по-способен да изпълни мисията, за която е предназначено даденото дете; но аз вече казах, че духът се определя преди мига, когато трябва да се съедини с тялото. 333. Мигът на въплъщението съпроводен ли е от смут, подобен на онзи при напускане на тялото? – От много по-голям и по-продължителен смут. При смъртта духът се освобождава от робство; при раждането той се връща в него. 334. Мигът на въплъщението изпълнен ли е за духа с тържественост? Дали той извършва това действие като сериозна и важна за него работа? – Той прилича на пътешественик, който се качва на кораб, за да отплува на опасно и далечно плаване, без да знае дали няма да намери смъртта си във вълните по пътя си. 335. Липсата на увереност у духа, че ще издържи на изпитанията, с които ще се сблъска в живота, може ли да бъде за него причина за тревога преди въплъщението? – Да, може да бъде причина за доста голяма тревога, защото житейските изпитания ще го забавят или ще го издигнат, в зависимост от това добре или зле се е справил с тях. 336. В мига на въплъщението духът бива ли съпровождан от своите приятели-духове, които идват да го изпратят от духовния свят, както го посрещат при неговото връщане в този свят? – Зависи от това на коя планета живее този дух. Ако е от планетите, където цари Любов, духовете, които го обичат, го изпращат до последния миг, насърчават го и често дори го следват в живота. 337. Духовете-приятели, които ни следват в живота, не са ли те тези, които понякога сънуваме, които ни показват любовта си и ни се явяват с образ и черти, които са ни непознати? – Много често това са те; те идват да ви навестят, както вие навестявате затворник в затвора. |