|
318. Духовете на хора, на които издигат статуи и паметници, присъствуват ли на церемонията за тяхното откриване и това доставя ли им удоволствие? – Много от тях отиват, ако могат да отидат, но те са по-малко чувствителни към оказваните им почести, отколкото към самата памет за тях. 319. Защо у някои хора се появява желание да бъдат погребани на едно, а не на друго място? Може би те с по-голямо желание се връщат там след смъртта? И тази важност, която те придават на един толкова материален въпрос, не е ли признак за непълноценност, за несъвършенство на духа? – Привързаността на духа към някакво определено място, парче земя, е признак за нравствена непълноценност. С какво една педя земя е по-добра от друга за високия дух? Нима той не знае, че неговата душа ще се съедини с тези, които той обича, дори костите им да са разделени? Грижата всички членове на семейството да бъдат погребани на едно място трябва ли да се разглежда като недостойна дреболия? – Не; това е благочестив обичай и свидетелствува за симпатия към обичаите; макар това съединяване чрез погребването да няма значение за духовете, то е полезно за хората: така спомените ще бъдат по-съсредоточени. 320. Душата, връщаща се към духовния живот, чувствителна ли е към почестите, оказвани на безжизнената Ј обвивка? – Когато духът вече е постигнал определена степен на съвършенство, той не страда от земна суетност и разбира нищожността на всичко това; но трябва да знаеш все пак, че има духове, които в първите минути на своята материална смърт изпитват огромно удоволствие от оказваните им почести или досада от самотата на своята обвивка; защото те запазват още някои от тукашните предразсъдъци. 321. Духът присъствува ли на своето траурно шествие? – Той много често присъствува там, но понякога не осъзнава напълно какво всъщност става, ако все още се намира в смут. Приятно ли му е да вижда тези, които присъствуват на траурната церемония? – Това зависи от чувството, което ги е довело. 322. Духът на току-що починалия присъствува ли при прочитане на завещанието пред наследниците? – Почти винаги – да. Бог иска така заради собственото му просвещаване и наказание, ако е виновен. Именно тук духът може да разбере колко са стрували сълзите на наследниците и техните думи; сега за него всички чувства са открити и той изпитва разочарование като вижда алчността на тези, които се домогват до останалите след него вещи; сега му стават известни истинските им чувства; но ще дойде и техният ред. 323. Инстинктивното уважение, което човек във всички времена и при всички народи изпитва към мъртвите, не е ли негово интуитивно предчувствие за бъдещия живот? – Това е естествено следствие: ако нямаше бъдещ живот, това уважение би било безпредметно. |
