За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 44

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

318. Духовете на хора, на които издигат статуи и паметници, присъствуват ли на церемонията за тяхното откриване и това доставя ли им удоволствие?

– Много от тях отиват, ако могат да отидат, но те са по-малко чувствителни към оказваните им почести, отколкото към самата памет за тях.

319. Защо у някои хора се появява желание да бъдат погребани на едно, а не на друго място? Може би те с по-голямо желание се връщат там след смъртта? И тази важност, която те придават на един толкова материален въпрос, не е ли признак за непълноценност, за несъвършенство на духа?

– Привързаността на духа към някакво определено място, парче земя, е признак за нравствена непълноценност. С какво една педя земя е по-добра от друга за високия дух? Нима той не знае, че неговата душа ще се съедини с тези, които той обича, дори костите им да са разделени?

Грижата всички членове на семейството да бъдат погребани на едно място трябва ли да се разглежда като недостойна дреболия?

– Не; това е благочестив обичай и свидетелствува за симпатия към обичаите; макар това съединяване чрез погребването да няма значение за духовете, то е полезно за хората: така спомените ще бъдат по-съсредоточени.

320. Душата, връщаща се към духовния живот, чувствителна ли е към почестите, оказвани на безжизнената Ј обвивка?

– Когато духът вече е постигнал определена степен на съвършенство, той не страда от земна суетност и разбира нищожността на всичко това; но трябва да знаеш все пак, че има духове, които в първите минути на своята материална смърт изпитват огромно удоволствие от оказваните им почести или досада от самотата на своята обвивка; защото те запазват още някои от тукашните предразсъдъци.

321. Духът присъствува ли на своето траурно шествие?

– Той много често присъствува там, но понякога не осъзнава напълно какво всъщност става, ако все още се намира в смут.

Приятно ли му е да вижда тези, които присъствуват на траурната церемония?

– Това зависи от чувството, което ги е довело.

322. Духът на току-що починалия присъствува ли при прочитане на завещанието пред наследниците?

– Почти винаги – да. Бог иска така заради собственото му просвещаване и наказание, ако е виновен. Именно тук духът може да разбере колко са стрували сълзите на наследниците и техните думи; сега за него всички чувства са открити и той изпитва разочарование като вижда алчността на тези, които се домогват до останалите след него вещи; сега му стават известни истинските им чувства; но ще дойде и техният ред.

323. Инстинктивното уважение, което човек във всички времена и при всички народи изпитва към мъртвите, не е ли негово интуитивно предчувствие за бъдещия живот?

– Това е естествено следствие: ако нямаше бъдещ живот, това уважение би било безпредметно.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 44

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред