|
310. Духът продължава ли да се интересува от делата на Земята, от прогреса на изкуството и науката? – Това зависи от степента на неговата извисеност и от мисията, която той може да бъде призван да осъществи. Това, което на вас ви изглежда великолепно, често почти нищо не означава за някои духове; те се интересуват от него толкова, колкото ученият се интересува от работата на ученика. Той изучава това, което свидетелствува за напредъка на въплътените духове и за техните успехи. 311. Духовете запазват ли след смъртта любовта към отечеството? – Законът е винаги един и същ: за високите духове отечеството – това е Вселената; а на Земята отечеството за тях е там, където са се събрали най-много хора, които са им симпатични. Положението на духовете и техният начин за виждане на нещата се променят до безкрайност в зависимост от степента на тяхното морално и интелектуално развитие. Духовете от висок ранг обикновено не прекарват на Земята много време; всичко, което се прави тук, е толкова нищожно в сравнение с величините на Безпределността, нещата, на които хората обръщат най-много внимание, са толкова детински в техните очи, че всичко това почти никак не ги привлича, освен ако не са призовани тук да съдействуват за прогреса на човечеството. Духовете от средния ранг живеят тук значително по-често, макар и техните понятия за нещата да са по-високи по принцип, отколкото когато се оказват въплътени тук. Нисшите духове са главните пребиваващи тук; те запазват почти същите идеи, същите вкусове и наклонности, каквито са имали, когато са били във физическа обвивка. Те се намесват в нашите общности, в работата и развлеченията ни и взимат участие в тях, а активността им зависи от характера и темперамента. Като не са в състояние сами да задоволят своите страсти, те се наслаждават на това, как другите се отдават на тези страсти, и ги подстрекават към това. Има сред тях и по-сериозни, които наблюдават с цел самообразование и самоусъвършенствуване. 312. Променят ли се по някакъв начин идеите на духовете, когато се окажат в духовно състояние? – Доста съществено; техните идеи търпят значителни промени с дематериализацията на духа; той може понякога доста дълго да се придържа към същите идеи, но с намаляване влиянието на материята започва да вижда с по-голяма яснота; именно тогава той започва да търси средства за самоусъвършенствуване. 313. След като преди да се въплъти, духът е водил спиритичен живот, от какво тогава е предизвикано неговото учудване при връщането му в света на духовете? – Това е ефект само на първия миг и на объркването след събуждането; по-късно той познава себе си, при него се връща споменът за миналото и се изтриват впечатленията от земния живот. 50. ПОМЕН ЗА УМРЕЛИТЕ. ПОГРЕБЕНИЕ 314. Духовете чувствителни ли са към спомените на онези, които те някога са обичали на Земята? – Много повече, отколкото си мислите; този спомен увеличава щастието им, ако са щастливи; а ако са нещастни, той им носи облекчение. 315. Денят за помен на умрелите изпълнен ли е за духовете с тържественост? Те готвят ли се за среща с онези, които идват да се молят над останките им? – Духовете се отзовават на мисления зов и в този ден, както и във всеки друг. Този ден представлява ли за тях ден за среща на мястото на тяхното погребение? – В този ден те там са повече от обикновено, защото повече са и хората, които ги викат; но всеки от тях отива там само заради своите приятели, а не заради тълпата чужди хора. В какъв вид те отиват там и какви бихме ги видели, ако можеха да станат зрими? – Те отиват в този вид, в който са ги познавали приживе. 316. Духовете, които са забравени и чиито гробове никой не навестява, отиват ли и те там и изпитват ли съжаление, че никой от приятелите им не си е спомнил за тях? – Какво значение могат да имат за тях земните неща? Към нас ги влече само сърдечната привързаност. И ако няма любов, няма нищо друго, което би могло да привърже духа: цялата Вселена е негова. 317. Отиването на гроба дава ли на духа по-голямо удовлетворение от молитвата вкъщи? – Отиването на гроба е просто начин да се покаже, че отсъствуващият дух не е забравен и че за него мислят: това е само символ. Аз ви казах, че именно молитвата освещава акта на спомена; мястото, където става това, няма значение, ако молитвата идва от сърцето. |
