За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 43

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

310. Духът продължава ли да се интересува от делата на Земята, от прогреса на изкуството и науката?

– Това зависи от степента на неговата извисеност и от мисията, която той може да бъде призван да осъществи. Това, което на вас ви изглежда великолепно, често почти нищо не означава за някои духове; те се интересуват от него толкова, колкото ученият се интересува от работата на ученика. Той изучава това, което свидетелствува за напредъка на въплътените духове и за техните успехи.

311. Духовете запазват ли след смъртта любовта към отечеството?

– Законът е винаги един и същ: за високите духове отечеството – това е Вселената; а на Земята отечеството за тях е там, където са се събрали най-много хора, които са им симпатични.

Положението на духовете и техният начин за виждане на нещата се променят до безкрайност в зависимост от степента на тяхното морално и интелектуално развитие. Духовете от висок ранг обикновено не прекарват на Земята много време; всичко, което се прави тук, е толкова нищожно в сравнение с величините на Безпределността, нещата, на които хората обръщат най-много внимание, са толкова детински в техните очи, че всичко това почти никак не ги привлича, освен ако не са призовани тук да съдействуват за прогреса на човечеството. Духовете от средния ранг живеят тук значително по-често, макар и техните понятия за нещата да са по-високи по принцип, отколкото когато се оказват въплътени тук. Нисшите духове са главните пребиваващи тук; те запазват почти същите идеи, същите вкусове и наклонности, каквито са имали, когато са били във физическа обвивка. Те се намесват в нашите общности, в работата и развлеченията ни и взимат участие в тях, а активността им зависи от характера и темперамента. Като не са в състояние сами да задоволят своите страсти, те се наслаждават на това, как другите се отдават на тези страсти, и ги подстрекават към това. Има сред тях и по-сериозни, които наблюдават с цел самообразование и самоусъвършенствуване.

312. Променят ли се по някакъв начин идеите на духовете, когато се окажат в духовно състояние?

– Доста съществено; техните идеи търпят значителни промени с дематериализацията на духа; той може понякога доста дълго да се придържа към същите идеи, но с намаляване влиянието на материята започва да вижда с по-голяма яснота; именно тогава той започва да търси средства за самоусъвършенствуване.

313. След като преди да се въплъти, духът е водил спиритичен живот, от какво тогава е предизвикано неговото учудване при връщането му в света на духовете?

– Това е ефект само на първия миг и на объркването след събуждането; по-късно той познава себе си, при него се връща споменът за миналото и се изтриват впечатленията от земния живот.

50. ПОМЕН ЗА УМРЕЛИТЕ. ПОГРЕБЕНИЕ

314. Духовете чувствителни ли са към спомените на онези, които те някога са обичали на Земята?

– Много повече, отколкото си мислите; този спомен увеличава щастието им, ако са щастливи; а ако са нещастни, той им носи облекчение.

315. Денят за помен на умрелите изпълнен ли е за духовете с тържественост? Те готвят ли се за среща с онези, които идват да се молят над останките им?

– Духовете се отзовават на мисления зов и в този ден, както и във всеки друг.

Този ден представлява ли за тях ден за среща на мястото на тяхното погребение?

– В този ден те там са повече от обикновено, защото повече са и хората, които ги викат; но всеки от тях отива там само заради своите приятели, а не заради тълпата чужди хора.

В какъв вид те отиват там и какви бихме ги видели, ако можеха да станат зрими?

– Те отиват в този вид, в който са ги познавали приживе.

316. Духовете, които са забравени и чиито гробове никой не навестява, отиват ли и те там и изпитват ли съжаление, че никой от приятелите им не си е спомнил за тях?

– Какво значение могат да имат за тях земните неща? Към нас ги влече само сърдечната привързаност. И ако няма любов, няма нищо друго, което би могло да привърже духа: цялата Вселена е негова.

317. Отиването на гроба дава ли на духа по-голямо удовлетворение от молитвата вкъщи?

– Отиването на гроба е просто начин да се покаже, че отсъствуващият дух не е забравен и че за него мислят: това е само символ. Аз ви казах, че именно молитвата освещава акта на спомена; мястото, където става това, няма значение, ако молитвата идва от сърцето.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 43

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред