За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 42

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

49. СПОМЕН ЗА ЖИВОТА В ТЯЛО

298. Помни ли духът своя живот в тяло?

– Да, т.е. след като много пъти е живял като човек, той помни какъв е бил, и мога да те уверя, че понякога се смее от жалост към самия себе си.

299. Споменът за живота в тяло изниква ли при духа в пълния му вид веднага след смъртта?

– Той си спомня за всичко в зависимост от това, какво влияние оказва той върху него в сегашното му духовно състояние; но ти разбираш, че има такива обстоятелства в живота му, на които той не е склонен на придава значение и за които дори не се кани да си спомня.

Но може ли да си спомни за това, ако иска?

– Той може да си спомни и най-дребните подробности и събития, както тези, които действително са станали, така дори и тези, за които само си е мислел; но ако от това няма полза, той не го прави.

300. Вижда ли той целта на земния живот и нейното отношение към бъдещия?

– Вижда я и я разбира много по-добре, отколкото когато е бил в тяло; той разбира, че е необходимо пречистване, за да достигне Безпределността, и знае, че при всяко съществуване се освобождава от някакви нечистотии.

301. По какъв начин миналият живот възкръсва в паметта на духа? Чрез силата на въображението или той изниква като жива картина пред погледа му?

– И едното, и другото; всички действия, за които му е интересно да си спомня, преминават пред него така, като че ли това е настояще; други са повече или по-малко покрити с мисловна мъгла или са съвсем забравени. Колкото повече е дематериализиран, толкова по-малко внимание обръща той на материалните неща. Ти често викаш бродещ дух, който току-що е напуснал Земята, а той не помни нито имената на тези, които е обичал, нито подробности, които ти се струват важни; това малко го вълнува и потъва в забрава. Това, което той много добре помни, са основните събития, помогнали му да стане по-добър.

302. Духът спомня ли си всички свои животи, предшествуващи последния, който току-що е приключил?

– Цялото минало се разгръща пред него като участъци от път, който пътникът е изминал; но както казахме, той не си спомня всяка крачка; той си спомня за този път в такава степен, в каквато той има влияние върху сегашното му положение. Що се отнася до най-първите му животи, които могат да бъдат разглеждани като детство на духа, те се губят в неопределеност и мъгла и в крайна сметка изчезват в нощта на забравата.

303. Какво е отношението на духа към току-що напуснатото от него тяло?

– Като към несполучливо скроена дреха, която през цялото време го е притеснявала и от която той се радва най-накрая да се отърве.

Какво чувство предизвиква у него видът на неговото разлагащо се тяло?

– Почти винаги – никакво, това му е безразлично, както и всичко, което вече не го интересува.

304. След известно време духът познава ли собствените си останки и различни други предмети, които някога са му принадлежали?

– Понякога; зависи от това доколко висока е точката, от която той гледа земните неща и дела.

305. Уважението, което изпитваме към някои материални предмети, оставени от духа, привлича ли неговото внимание към тези предмети и приятно ли му е да вижда това уважение?

– Духът винаги е щастлив, ако си спомнят за него; вещите, които остават след него, го възкресяват в паметта на живите, но към вас го привлича вашата мисъл, а не тези предмети.

306. Духовете запазват ли спомен за страданията, които са понесли по време на последното си въплъщение?

– Те често пазят такъв спомен и той им позволява да оценят по-добре блаженството, на което се наслаждават като духове.

307. Човек, който тук е бил щастлив, съжалява ли за насладите, напускайки Земята?

– Само нисшите духове могат да съжаляват за насладите, съответствуващи на тяхната нечиста природа, които те изкупуват със страданията си. За възвишените духове вечното щастие е хиляда пъти за предпочитане пред ефимерните земни удоволствия.

308. Този, който е започнал някаква голяма работа, имаща полезна цел, и вижда след смъртта си тази работа прекъсната, съжалява ли в другия свят, че работата му е останала незавършена?

– Не, защото вижда, че други са предназначени да я завършат. Напротив, той се старае да влияе върху някои въплътени така, че те да я завършат. Негова цел на Земята е било благото на човечеството; тази цел не се променя и в света на духовете.

309. Този, който оставя след себе си художествени или литературни произведения, запазва ли същата любов към своите творби, каквато е изпитвал приживе?

– В зависимост от своето възвисяване той съди за тях от друга гледна точка и често порицава точно това, от което най-много се е възхищавал.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 42

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред