|
49. СПОМЕН ЗА ЖИВОТА В ТЯЛО 298. Помни ли духът своя живот в тяло? – Да, т.е. след като много пъти е живял като човек, той помни какъв е бил, и мога да те уверя, че понякога се смее от жалост към самия себе си. 299. Споменът за живота в тяло изниква ли при духа в пълния му вид веднага след смъртта? – Той си спомня за всичко в зависимост от това, какво влияние оказва той върху него в сегашното му духовно състояние; но ти разбираш, че има такива обстоятелства в живота му, на които той не е склонен на придава значение и за които дори не се кани да си спомня. Но може ли да си спомни за това, ако иска? – Той може да си спомни и най-дребните подробности и събития, както тези, които действително са станали, така дори и тези, за които само си е мислел; но ако от това няма полза, той не го прави. 300. Вижда ли той целта на земния живот и нейното отношение към бъдещия? – Вижда я и я разбира много по-добре, отколкото когато е бил в тяло; той разбира, че е необходимо пречистване, за да достигне Безпределността, и знае, че при всяко съществуване се освобождава от някакви нечистотии. 301. По какъв начин миналият живот възкръсва в паметта на духа? Чрез силата на въображението или той изниква като жива картина пред погледа му? – И едното, и другото; всички действия, за които му е интересно да си спомня, преминават пред него така, като че ли това е настояще; други са повече или по-малко покрити с мисловна мъгла или са съвсем забравени. Колкото повече е дематериализиран, толкова по-малко внимание обръща той на материалните неща. Ти често викаш бродещ дух, който току-що е напуснал Земята, а той не помни нито имената на тези, които е обичал, нито подробности, които ти се струват важни; това малко го вълнува и потъва в забрава. Това, което той много добре помни, са основните събития, помогнали му да стане по-добър. 302. Духът спомня ли си всички свои животи, предшествуващи последния, който току-що е приключил? – Цялото минало се разгръща пред него като участъци от път, който пътникът е изминал; но както казахме, той не си спомня всяка крачка; той си спомня за този път в такава степен, в каквато той има влияние върху сегашното му положение. Що се отнася до най-първите му животи, които могат да бъдат разглеждани като детство на духа, те се губят в неопределеност и мъгла и в крайна сметка изчезват в нощта на забравата. 303. Какво е отношението на духа към току-що напуснатото от него тяло? – Като към несполучливо скроена дреха, която през цялото време го е притеснявала и от която той се радва най-накрая да се отърве. Какво чувство предизвиква у него видът на неговото разлагащо се тяло? – Почти винаги – никакво, това му е безразлично, както и всичко, което вече не го интересува. 304. След известно време духът познава ли собствените си останки и различни други предмети, които някога са му принадлежали? – Понякога; зависи от това доколко висока е точката, от която той гледа земните неща и дела. 305. Уважението, което изпитваме към някои материални предмети, оставени от духа, привлича ли неговото внимание към тези предмети и приятно ли му е да вижда това уважение? – Духът винаги е щастлив, ако си спомнят за него; вещите, които остават след него, го възкресяват в паметта на живите, но към вас го привлича вашата мисъл, а не тези предмети. 306. Духовете запазват ли спомен за страданията, които са понесли по време на последното си въплъщение? – Те често пазят такъв спомен и той им позволява да оценят по-добре блаженството, на което се наслаждават като духове. 307. Човек, който тук е бил щастлив, съжалява ли за насладите, напускайки Земята? – Само нисшите духове могат да съжаляват за насладите, съответствуващи на тяхната нечиста природа, които те изкупуват със страданията си. За възвишените духове вечното щастие е хиляда пъти за предпочитане пред ефимерните земни удоволствия. 308. Този, който е започнал някаква голяма работа, имаща полезна цел, и вижда след смъртта си тази работа прекъсната, съжалява ли в другия свят, че работата му е останала незавършена? – Не, защото вижда, че други са предназначени да я завършат. Напротив, той се старае да влияе върху някои въплътени така, че те да я завършат. Негова цел на Земята е било благото на човечеството; тази цел не се променя и в света на духовете. 309. Този, който оставя след себе си художествени или литературни произведения, запазва ли същата любов към своите творби, каквато е изпитвал приживе? – В зависимост от своето възвисяване той съди за тях от друга гледна точка и често порицава точно това, от което най-много се е възхищавал. |
