|
283. Идват ли понякога нашите роднини и приятели да ни посрещнат, когато напускаме Земята? – Да, те посрещат душата, която обичат; те я поздравяват като при завръщане от пътуване, при което тя благополучно е избягнала опасностите, и Ј помагат да се освободи от телесните връзки. Това е привилегия за добрите духове – тези, които ги обичат, да дойдат да ги посрещнат; докато оскверненият остава в изолация или пък е заобиколен само от духове, които приличат на него: в това е неговото наказание. 284. Роднините и приятелите винаги ли след смъртта са заедно? – Това зависи от тяхното възвисяване и от пътя, който следват за своя напредък. Ако един от тях е по-напреднал и върви по-бързо от друг, те няма да могат да останат заедно; ще могат да се виждат, но навеки ще се съединят едва тогава, когато ще могат да вървят заедно и постигнат равенство в съвършенството. И още нещо: липсата на възможност да се виждат с роднините и приятелите понякога е наказание за духовете. 48. СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕТЕ. „ВЕЧНИ ПОЛОВИНИ“ 285. Освен общата симпатия, опираща се на приликата, съществуват ли между духовете и други някакви привързаности? – Да, както и между хората; но връзката обединяваща духовете, е по-силна, когато няма тяло, защото тогава духът не е изложен на силата на страстите. 286. Има ли омраза между духовете? – Омраза има само между нечистите духове и именно те са тези, които ви подтикват към вражда и раздор. 287. Ако двама са били врагове на земята, те запазват ли взаимната си неприязън и в света на духовете? – Не, те разбират, че омразата им е била глупава, а причината за нея – нищожна. Само несъвършените духове запазват своеобразно озлобление, докато не се пречистят. Ако ги е разделял само материален интерес, те няма да мислят повече за това, след като се дематериализират. Ако между тях няма антипатия, поради това че поводът за спора вече не съществува, те ще се виждат с удоволствие. 288. Споменът за лошите постъпки, които двама души могат да извършат един спрямо друг, ще бъде ли пречка за тяхната симпатия? – Да, това ще ги подтиква да се отдалечават един от друг. 289. Какво чувство изпитват към нас след смъртта си онези, на които тук сме причинили зло? – Ако са добри, те ви прощават при вашето разкаяние. Ако са лоши, могат да запазят озлоблението и понякога да ви преследват дори при следващото ви въплъщение. Бог може да позволи това като наказание. 290. Индивидуалните привързаности на духовете могат ли да се променят? – Не, защото те не могат да се излъжат; те вече нямат маски, под които при вас се крият лицемерите; затова техните привързаности не се променят, ако те самите са чисти. Любовта, която ги обединява, е за тях източник на висше блаженство. 291. Привързаността, която двама имат един към друг на Земята, винаги ли продължава и в света на духовете? – По всяка вероятност да, ако тя се опира на истинска симпатия; но ако физическите причини имат по-голям дял от духовната симпатия, то тогава тази привързаност приключва заедно със своята причина. Връзките между духовете са по-трайни и по-продължителни, отколкото на Земята, защото не са подчинени на материални интереси и на самолюбие. 292. Душите, които трябва да се съединят, от самото си начало ли са предназначени за това сливане и няма ли всеки от нас някъде своята половина, с която някога неизбежно ще се слее? – Не, между душите не съществува неизбежно съединяване. Единение има между всички духове, но степента на това единение е различна и зависи от техния ранг, т.е. определя се от степента на съвършенство, което те са постигнали: колкото по-съвършени са те, толкова по-голямо е единението. От несъгласието произтичат всички човешки беди; съгласието има за свое следствие пълното щастие. 293. В какъв смисъл трябва да се разбира думата „половина“, която се използува от духовете за означаване на симпатичните им духове? – Изразът е неточен. Няма „половин“ дух. 294. Два духа, които си симпатизират абсолютно, веднъж съединили се, оказват ли се съединени завинаги, или могат да се разделят и да се съединят с други? – Всички духове са съединени помежду си; аз говоря за онези, които са постигнали съвършенство. Когато на нисшите планети някой дух се издига, той вече няма симпатия към тези, които е оставил. 295. Два духа, хранещи взаимна симпатия, допълват ли се един друг или тази симпатия е резултат от пълна тъждественост? – Взаимната симпатия, привличаща два духа, е резултат от абсолютна съгласуваност на техните интереси и инстинкти; ако трябваше единият да допълва другия, той би изгубил своята индивидуалност. 296. Тази тъждественост, необходима за съвършена симпатия, в сходството на мисли и чувства ли се състои, или в еднаквостта на придобитите знания? – В равната степен на възвисяване. 297. Могат ли духове, които днес не си симпатизират, да се сближат по-късно? – Да, всички ще си симпатизират взаимно. Духът, който днес се намира на някоя от нисшите планети, усъвършенствувайки се, ще достигне планета, където живее друг дух. Тяхната среща ще стане по-бързо, ако високият дух се справя зле с определените му изпитания и остава на едно и също ниво. Два съчувствуващи си духа могат ли да престанат да си симпатизират? – Разбира се, ако един от тях е мързелив. Теорията за двете вечни половини е алегория, изобразяваща съединяването на два симпатизиращи си духа; този израз се употребява даже в просторечието, но той не трябва да бъде разбиран буквално. Духовете, които го използуват, определено не принадлежат към най-висшия ранг; кръгът на техните мисли е ограничен и на тях им се е наложило да предадат мисълта си с изрази, които са използували през живота си в тяло. Следователно трябва да се отхвърли мисълта, че два духа са създадени един за друг и някога неизбежно ще се съединят във вечността, след като са преминали през период на повече или по-малко продължително разединение. |
