|
259. От какво се ръководи духът при избора на изпитания, на които иска да се подложи? – Той избира онези, които могат да му служат за изкупление в зависимост от характера на грешките му и които могат да го подтикнат към по-бързо издигане. По такъв начин някои могат да си изберат живот, пълен с немотия и лишения, за да се опитат да го понесат мъжествено; други искат да изпитат себе си чрез съблазънта на богатството и могъществото – съблазън, която е много по-опасна с излишествата и злоупотребите, до които може да доведе, а така също с лошите страсти, които се развиват от всичко това; трети пък искат да изпитат себе си с борбата, която ще им се наложи да водят при допира с порока. 260. Ако някои духове избират допира със злото като изпитание, има ли такива, които го избират от симпатия и желание да живеят в среда, отговаряща на техните вкусове, или пък за да могат да се отдадат на материалните си наклонности? – Разбира се, има и такива, но това се случва само с онези, чието нравствено чувство все още не е достатъчно развито; изпитанието идва при тях от само себе си и тегне над тях по-дълго време. Рано или късно те започват да разбират, че задоволяването на грубите страсти има за тях най-печални последици, които те ще понасят дълго време и то ще им се стори цяла вечност; и Бог може да ги остави в това състояние дотогава, докато не разберат своята грешка и сами не изявят желание да я изкупят в благотворни изпитания. 261. Не е ли естествено да се избират по-малко мъчителни изпитания? – За вас – да; за духа – не; когато е отделен от материята, той няма илюзии и мисли по друг начин. 262. Може ли духът да направи своя избор, докато е още въплътен в тяло? – Неговото желание може да окаже влияние; всичко зависи от намерението; но когато става дух, той често вижда нещата по съвсем друг начин. Само духът прави този избор; но той може да го направи и в този материален свят, защото духът винаги има такива мигове, когато е независим от материята, която той оживява. Много хора желаят почести и богатства, и то не като изкупление или изпитание. – Вероятно материята им желае тези почести, за да им се наслади, а духът ги желае, за да познае тяхната превратност. 263. Трябва ли духът постоянно да се подлага на нови и нови изпитания, докато не достигне състоянието на съвършена чистота? – Да, но те не са такива, каквито вие си мислите; вие наричате изпитания материалните лишения; а духът, постигнал определено ниво на развитие и без да е все още съвършен, не трябва повече да се подлага на тях; но той винаги има задължения, които му помагат да се усъвършенствува и в които няма нищо мъчително за него, дори да се състоят в това да помага на другите да усъвършенствуват себе си. 264. Може ли духът да сгреши по отношение действеността на избраното от него изпитание? – Той може да избере изпитание, надхвърлящо силите му, и тогава ще падне под тежестта му; може също да избере и такова, което не му носи никаква полза, все едно, че е търсел празен и безплоден начин на живот; но като се върне в света на духовете, той забелязва, че нищо не е постигнал, и тогава моли за възможност да навакса пропуснатото време. 265. Какво е призванието и от какво е предизвикан стремежът на някои хора да работят именно на избраното от тях поприще, а не на някое друго? – Струва ми се, че вие сами можете да отговорите на този въпрос. Не следва ли това от всичко, което ви казахме за избора на изпитания и за прогреса, постигнат в предишния живот? 266. Духовете, идващи на Земята от нисш свят или от много изостанал народ, могат ли да се родят сред нашите цивилизовани народи? – Да, има такива, които проникват при вас, искайки да се издигнат твърде високо; но тогава те просто не са на мястото си сред вас, защото нравите и инстинктите им рязко контрастират с вашите. 267. Може ли човек, който принадлежи към цивилизована раса, да бъде въплътен за изкупление в дива раса? – Да, но това зависи от характера на изкуплението му; собственик, който е бил жесток с робите си, може на свой ред да стане роб и да изпита всички тежести на жестокото отношение, които той е карал другите да изпитват. Този, който в определено време е ръководел другите, може в новия живот да се окаже принуден да се подчинява на онези, които е потискал с волята си. Това е неговото изкупление, ако е злоупотребявал с властта си, и Бог може да го задължи да бъде така. Духът на доброто, за да помогне за развитието на изостанали народи, също може да си избере съществуване, способно да влияе върху тях, и тогава това е особена задача, мисия. |
