|
46. ИЗБОР НА ИЗПИТАНИЯТА 253. Намирайки се в блуждаещо състояние и преди да започне ново съществуване в тяло, духът притежава ли съзнание и предвиждане за това, което ще му се случи в живота? – Той сам избира естеството на изпитанията, на които иска да се подложи, в това се състои свободата на неговата воля. Значи не Бог му налага терзанията на земния живот като наказание, така ли? – Нищо не става без Божието благоволение, защото Той е установил всички закони, управляващи Вселената. Така че питайте защо Той е създал такъв закон, а не някакъв друг! Давайки на духа свобода на избора, Той му възлага цялата отговорност за действията и техните последствия; нищо не сковава неговото бъдеще; пътят на доброто за него е открит, както и пътят на злото. Но ако не издържи изпитанията, ще му остане поне утешението, че за него не всичко е свършено и че Бог в своята благост му оставя правото отново да започне това, което засега е направил лошо. Трябва обаче да се прави разлика, кое е по Божията воля и кое – по човешката. Ако ви заплашва опасност, не вие сте я създали, а Бог ви я създава; но вие имате воля да се подложите на тази опасност, защото сте видели в нея средство за прогрес и Бог ви е позволил да използувате това средство. 254. След като духът може да избира вида изпитание, на което да се подложи, означава ли това, че всички терзания, които ние изпитваме в живота си, са били предвидени и избрани от самите нас? – „Всички“ не е най-подходящата дума, защото не става дума за това, че вие сте избрали и предвидили всичко, което се случва с вас в света, всичко до най-малките подробности; вие сте избрали вида изпитание, а непосредствените факти са следствие от вашето положение, а често – и от вашите собствени действия. Ако духът е пожелал да се роди сред злодеи, той е знаел в какво ще бъде въвлечен, макар и да не е знаел конкретно всяко действие, което ще извърши; тези действия са резултат от неговата воля или от свободата на неговата воля. Духът знае, че избирайки такъв път, ще трябва да води борба от такъв характер; той, следователно, знае превратностите, с които ще се сблъска, но не знае точно дали това ще е едно или друго конкретно събитие. Конкретните събития се раждат от силата на обстоятелствата и на самите неща. Само големите събития, онези, които влияят върху съдбата, само те са предвидени. Ако избираш път, изпъстрен с дупки и неравности, знаеш, че трябва да бъдеш много внимателен, защото има опасност да се спънеш и да паднеш, но не знаеш на кое именно място ще паднеш и може да стане така, че въобще да не паднеш, ако си достатъчно предпазлив. И когато вървиш по улицата и ти падне на главата керемида от покрива, не си мисли, че така ти е писано, както често казват в ежедневието. 255. Как така духът може да поиска да се роди сред хора, които водят порочен живот? – Необходимо е да бъде изпратен в среда, където да се подложи на изпитанието, за което той е помолил. Ето защо трябва да има съответствие: за да се бориш с инстинкта на разрушението, трябва да се намираш сред хора от този тип. Ако на Земята нямаше хора, живеещи порочно, излиза, че духът не би могъл да намери тук среда, отговаряща на някои изпитания. – Нима би си струвало да се съжалява за това? Именно така е във висшите светове, където злото няма достъп; и затова там има само добри духове. Направете така, че на вашата земя в скоро време да стане същото. 256. В изпитанията, на които духът трябва да се подложи, за да постигне съвършенство, трябва ли той да изпита всички видове изкушения; трябва ли да мине през всички обстоятелства, които могат да предизвикат в него горделивост, завист, скъперничество, чувственост и т.н.? – Разбира се, че не, има такива, които от самото начало избират пътя, който ги освобождава от много изпитания; но този, който се оставя да бъде повлечен от лошия път, той се излага на всички негови опасности. Така например, духът може да помоли за богатство – и то може да му бъде дадено; и тогава, в зависимост от характера си, той може да стане скъперник или прахосник, егоист или великодушен, или пък може да се отдаде на всички наслади на чувствеността; но всичко това не означава, че той неизбежно трябва да премине през огъня на всички тия наклонности. 257. Как духът, който в началото е прост, несведущ и неизкушен, може като познавач на нещата да си избере съществуване и да бъде отговорен за този свой избор? – Бог му компенсира недостига на опит, като му показва пътя, по който трябва да върви, както ти правиш това с детето още от люлката; но с развитието на свободната му воля, Бог постепенно го оставя да бъде самостоятелен в избора и именно тогава той често се отклонява към лошия път, ако не слуша съветите на добрите духове; точно това е нещото, което можем да наречем „падение на човека“ Когато духът се ползува от свободата на своята воля, винаги ли изборът на телесно съществуване зависи изключително само от неговата воля или това съществуване може да му бъде наложено от Божията воля като изкупление? – Бог умее да чака: Той не бърза с изкуплението; обаче Той може да наложи на един или друг дух определено съществуване в случай, че духът, поради своята непълноценност или зла воля, не може да разбере сам кое за него ще е най-полезно и когато Бог вижда, че това съществуване може да послужи едновременно и за пречистването и издигането му, и като изкупление. 258. Веднага след смъртта ли духът прави този избор? – Не, някои вярват във вечните мъки; беше ви казано: това е тяхното наказание. |
