|
242. Духовете трябва ли да се пренасят на разстояние, за да видят две различни точки? Могат ли например да виждат едновременно това, което става в двете полукълба на Земята? – Тъй като духът се придвижва със скоростта на мисълта, може да се каже, че той вижда едновременно навсякъде; неговата мисъл може да се излъчва и да се устремява в няколко различни направления, но тази способност зависи от чистотата му: колкото по-малко е пречистен, толкова по-ограничено е зрението му; само висшите духове могат да обхванат цялото. 243. Духът вижда ли предметите така отчетливо, както ние? – По-отчетливо, защото зрението му прониква там, където вие не можете да проникнете; нищо не го затъмнява. 244. Духът възприема ли звуци? – Да, той възприема и звуци, които вашите груби слухови органи не могат да възприемат. И слуховите му способности ли изпълват цялото му духовно същество, както зрителните? – Всички възприятия са естествено свойство на духа и представляват част от неговото същество; когато той е облечен в материално тяло, усещанията стигат до него само по канала на сетивните органи, но в свободно състояние те вече не са ограничени в определено място (не са локализирани). 245. Тъй като усещанията са в самата природа на духа, може ли той по някакъв начин да ги изключи? – Духът вижда и чува само това, което иска да види и чуе. Това е общо правило и то се отнася особено за висшите духове, а несъвършените често са принудени да чуват и виждат въпреки своето желание онова, което може да бъде полезно за тяхното издигане. 246. Духовете разбират ли музиката? – Искаш да кажеш – вашата музика. Какво е тя в сравнение с небесната музика? С онази хармония, за която нищо на Земята не може да ви даде представа? Едната и другата музика – това е все едно песента на дивака и най-сладостната мелодия. Обаче нисшите духове могат да изпитват известно удоволствие от слушането на ваша музика, защото още не им е дадено да разбират по-възвишената. За духовете музиката притежава безкрайно очарование в съответствие с техните силно развити способности за възприятие; говоря за небесната музика, най-прекрасното и сладостно нещо от всичко, което духовното въображение може да си представи. 247. Чувствителни ли са духовете към красотата на природата? – Красотата на природата на различните планети е толкова различна, че не може да се опознае всичко. Да, те са чувствителни към това, в зависимост от склонността им да оценят и разберат; за висшите духове има красота на цялото, пред която бледнеят очарованията на частното. 248. Изпитват ли духовете нашите човешки потребности и нашите физически страдания? – Те ги познават, защото са ги изтърпели, но не ги изпитват материално като вас: те са вече духове. 249. Усещат ли духовете умора или нужда от почивка? – Те не могат да усеща умора така, както вие я разбирате, и следователно не се нуждаят от физически отдих, както вие го разбирате, защото нямат органи, чиято сила да възстановяват като вас; но духът почива в смисъл, че невинаги е в действие; той не действува по материален начин; неговото действие е изцяло интелектуално, като отдихът му е изключително морален. Това означава, че има мигове, когато мисълта му престава да бъде толкова дейна и не се насочва към някакъв определен обект; това е истинска почивка, която обаче по никакъв начин не може да се сравнява с почивката на тялото. Видът умора, която духовете могат да изпитват, се намира в пряка зависимост от тяхната неразвитост; защото колкото по-развити са, толкова по-малко почивка им е необходима. 250. Когато някой дух казва, че страда, какво е естеството на изпитваното от него страдание? – Нравствените вълнения ги терзаят много повече от физическите страдания. 251. Тогава защо се случва духовете да се оплакват от студ или горещина? – Споменът за това, което са понесли приживе, често е толкова мъчителен, колкото и самата действителност; много често това е просто сравнение, с помощта на което, поради липса на по-добро средство, те се опитват да ви обяснят своето положение. Когато си спомнят за тялото си, те изпитват усещане, напомнящо им определено това, което изпитвате вие, когато сваляйки си палтото, си мислите, че ще ви се наложи да го носите още известно време. |
