44. ВЪЗПРИЯТИЕ, УСЕЩАНИЯ И СТРАДАНИЯ У ДУХОВЕТЕ 232. Намирайки се в света на духовете, душата ползува ли същите сетива като при живота на Земята? – Да, а също така и други, които не е имала, защото тялото T е било като пелена, която ги закрива. Умът е свойство на Духа, но той се проявява с по-голяма свобода, когато духът не е скован от материалните условия. 233. Способността за възприятие при духовете и техните знания безгранични ли са? С една дума, знаят ли те всичко? – Колкото повече се приближават до съвършенството, толкова повече знаят; ако принадлежат към висшия ранг, знаят много; а нисшите духове са повече или по-малко невежи по всеки повод. 234. На духовете известно ли им е началото на нещата? – Това зависи от степента на техния прогрес и чистота; нисшите духове знаят за това не повече от хората. 235. Духовете като нас ли възприемат продължителността на времето? – Не, и в това е причината, че невинаги ни разбират, когато говорим за срокове и епохи. 236. Представата на духовете за настоящето по-точна и по-вярна ли е от нашата? – Приблизително както този, който вижда нормално, има по-вярна представа за нещата от слепеца. Духовете виждат това, което вие не виждате; те следователно съдят за нещата по начин, различен от вашия; но и това зависи от степента на тяхното издигане. 237. Какво знаят духовете за миналото и безгранично ли е това знание за тях? – Миналото, когато ние се занимаваме с него, е настояще, така както ти си спомняш онова, което те е поразило в твоето изгнание. Но понеже ние нямаме вече материална пелена, която сега забулва твоя ум, ние си спомняме онова, което при тебе се е изтрило; но не всичко им е известно; не им е известно преди всичко тяхното сътворение. 238. Знаят ли духовете бъдещето? – Това също зависи от тяхното съвършенство; много често те само смътно го предвиждат, но невинаги им е позволено да го разкриват; когато виждат бъдещето, то им изглежда като настояще. Духът вижда бъдещето по-ясно с приближаването си към Бога. След смъртта душата вижда и с един поглед обхваща миналите си преселения, но тя не може да види това, което Бог Ј готви; за това е нужно тя да бъде изцяло в Него след множество съществувания. Духовете, постигнали абсолютно съвършенство, имат ли пълно знание за бъдещето? – „Пълно“ не е подходяща дума, защото само Бог е върховен владика и никой не може да се сравнява с Него. 239. Духовете виждат ли Бог? – Само висшите духове Го виждат и разбират; нисшите духове само Го чувствуват и предусещат. Когато някой нисш дух казва, че Бог нещо му забранява или разрешава, как може да знае, че това идва от Бог? – Той не вижда Бог, но чувствува Неговата върховност, и когато нещо не трябва да бъде направено или някоя дума не трябва да бъде казана, той интуитивно усеща незримото предупреждение, което му забранява да направи това. Нима вие самите нямате предчувствия, които са за вас като тайни предупреждения да направите или да не направите нещо? Същото е и при нас, но в по-голяма степен, защото, както разбираш, същността на духовете е по-изтънчена от вашата и поради това те могат по-добре да получават божествените предупреждения. Самият Бог ли му предава указанието или това става с посредничеството на други духове? – То не идва направо от Бог; за да общуваш с Него, трябва да бъдеш достоен за това. Бог му предава своите указания чрез духовете, които се намират на по-висока степен на съвършенство и знания. 240. Зрението при духовете ограничено ли е както при хората? – Не, то не се намира в тях самите. 241. На духовете трябва ли им светлина, за да виждат? – Те виждат от само себе си и нямат нужда от външна светлина; тъмнината за тях не съществува, освен онази, в която те могат да бъдат за изкупление. |