|
228. След като са се пречистили, духовете идват ли в нисшите светове? – Те ходят там често, с цел да помогнат на тяхното развитие, иначе тези светове биха се оказали предоставени на самите себе си, без наставници, способни да ги поведат. 43. ПРЕХОДНИ СВЕТОВЕ 229. Съществуват ли такива светове, които да служат на бродещите духове за пристанище и място за отдих? – Да, има светове, специално предназначени за блуждаещите духове, светове, в които те могат да поживеят известно време; своеобразни почивни станции, курорти, където могат да си починат от дългите скитания, които винаги са малко мъчителни. Тези светове са междинни сред другите светове, различаващи се по ранг, в зависимост от характера на духовете, които ги населяват и които там се ползуват от определено благополучие. Духовете, живеещи в тези междинни светове, могат ли да ги напуснат по свое желание? – Да, духовете, които се намират в тези светове, могат да ги напуснат и да отидат там, където трябва да бъдат. Представете си прелетни птици, кацнали на остров: те са кацнали, за да съберат сили и да летят отново към целта на своето пътешествие. 230. Духовете продължават ли да се развиват и по време на спирането си в преходните светове? – Разбира се; тези, които отиват там, продължават да се развиват; те правят това както заради взаимното просвещение, така и за да получат по-лесно разрешение да се отправят към по-добри места и да достигнат положението, което достигат избраните. 231. Преходните светове завинаги ли (поради особения си характер) са владение на блуждаещите духове? – Не, тяхното положение е временно. Живеят ли едновременно в тях и телесни същества? – Не, повърхността на тези планети е напълно безплодна. На тях живеят само тези, които не се нуждаят от нищо. Това тяхно безплодие постоянно ли е и свързано ли е по някакъв начин с особеното им предназначение? – Природата там се изразява в красотите на Безпределността, които не са по-малко възхитителни от това, което вие наричате „красота на природата“ След като такова състояние на тези светове е преходно, може ли някога и нашата Земя да се окаже сред тях? – Тя вече е била. В коя епоха? – Във времето на нейното сътворение. В природата няма нищо безполезно; всяко нещо има своята цел, своето предназначение; никъде няма пустота, всичко е обитаемо, животът е навсякъде. Така, в продължение на безкрайно дълга редица от векове, изминали преди появата на човека на Земята, в продължение на дълги преходни периоди, за които свидетелствуват геоложките слоеве, и даже преди сътворението на първите органични същества в тази безформена маса, в този нажежен хаос, в който са се смесили всички стихии, също е имало живот; същества, които нямат нито нашите потребности, нито нашите физически усещания, са намирали тук пристанище за себе си. Бог е пожелал дори в това несъвършено състояние нашата планета да служи на определена цел. И кой би посмял да каже, че сред милиардите светове, въртящи се в Безпределността, само един – най-малкият от тях, изгубен сред масата други – се ползува с изключителното право да бъде обитаем? Какво е тогава предназначението на всички останали? Да не би Бог да ги е създал, само за да им се наслаждават нашите очи? Нелепо предположение, несъвместимо с мъдростта, която се проявява с толкова великолепие във всички Негови творения, нелепо и недопустимо, ако си помислим и за всички онези светове, които ние не можем да видим. Никой не може да отрече, че тази мисъл за светове, които не са устроени още за материален живот и въпреки това са заселени с живи същества, приспособени към подобна среда, съдържа в себе си нещо велико и възвишено, нещо такова, в което се крие може би решението на не един проблем. |
