|
ГЛАВА ПЕТА ЖИВОТЪТ НА ДУХОВЕТЕ Блуждаещи духове – Преходни светове – Възприятие, усещания и страдания при духовете – Теоретичен очерк за усещанията при духовете – Избор на изпитанията – Отношения в отвъдния свят – Симпатия и антипатия сред духовете. „Вечни половини“ – Спомен за живота в тяло – Помен за умрелите. Погребение 42. БЛУЖДАЕЩИ ДУХОВЕ 218. Въплъщава ли се душата веднага след своето отделяне от тялото? – Понякога веднага, но най-често – след определен интервал от време, повече или по-малко дълъг. Във висшите светове превъплъщението почти винаги е незабавно; тъй като телесната материя в тях е по-малко груба, отколкото тук при вас, въплътеният дух използува там почти всички свои духовни способности; неговото нормално състояние е състоянието на вашите ясновидци сомнамбули. 219. Какво става с душата в интервала между въплъщенията? – Тя става блуждаещ дух, който се стреми към нова своя съдба и който чака. Каква може да бъде продължителността на тези интервали? – От няколко часа до няколко хиляди века. Като цяло, няма някакво ограничение за състоянието на бродене, то може да продължи доста дълго, но никога не е вечно. Рано или късно духът винаги започва такова съществуване, което да му позволи да се пречисти от предишните си съществувания. Подчинена ли е тази продължителност на волята на самия дух, или тя може да се налага като изкупление? – Това е още едно приложение на принципа за свобода на волята; духовете много добре знаят какво правят, но сред тях има и такива, за които това е наказание, налагано от Бог; някои молят да бъде продължено времето им на невъплъщение, за да имат възможност да учат, което може да бъде плодотворно само в състоянието на дух. 220. Броденето може ли да се разглежда като признак на непълноценност сред духовете? – Не, защото бродещи духове има във всички рангове. Въплъщението е само преходно състояние, в нормалното си състояние духът е освободен от материята. 221. Може ли да се каже, че всички духове, които не са въплътени, са блуждаещи? – За тези, които трябва да се въплътят – да; но чистите духове, постигнали съвършенство, не са блуждаещи: тяхното състояние е окончателно. 222. По какъв начин се обучават бродещите духове? Вероятно не е като при нас? – Те изучават миналото си и търсят средство да се възвисят. Гледат, наблюдават какво става в местата, които посещават, слушат думите на просветени хора и съжденията на духовете, развити повече от тях, и това ги навежда на мисли, каквито по-рано не са имали. 223. Духовете запазват ли някои от човешките страсти? – Развитите духове, напускайки своята обвивка, изгубват и лошите страсти и оставят само онези, които са изпълнени с добро; но нисшите духове ги запазват, иначе те също биха принадлежали към първия клас. 224. Защо, напускайки Земята, духовете не оставят тук и всичките си лоши страсти, след като виждат свързаните с тях неудобства? – Знаеш, че в твоя свят има страшно завистливи хора; мислиш ли, че щом напуснат този свят, те изгубват и този недостатък? Той остава и след като си отидат оттук, на първо място у онези, чиито страсти са изразени особено ярко. Духовете продължават да живеят като че ли заобиколени от атмосферата на тези страсти, те са потопени във всички тези лоши неща, защото духът не се освобождава напълно; само в отделни мигове той прозира истината, която се появява, като че ли за да му покаже верния път. 225. Продължава ли духът да се развива и в блуждаещо състояние? – Той може да стане много по-добър, винаги по собствено желание; но именно в телесното съществуване той претворява на дело новите идеи, усвоени от него. 226. Блуждаещите духове щастливи ли са, или нещастни? – Повече или по-малко, в зависимост от собственото си достойнство, те страдат от страстите, чийто корен са запазили в себе си, или са щастливи, в зависимост от степента на своята дематериализация. В бродещо състояние духът вижда какво не му достига, за да бъде щастлив; именно тогава той търси средство да постигне това щастие. Но невинаги му е позволено да се въплъти по свое усмотрение и тогава това ограничение е за него като наказание. 227. Могат ли духовете в бродещо състояние да посетят всички светове? – Зависи как; когато духът е напуснал тялото, той още не се е освободил напълно от материята и още принадлежи на света, в който е живял, или на някой друг свят от същия ранг, освен ако приживе не е съумял да се издигне над средното ниво – цел, към която трябва да се стреми и която го кара да се усъвършенствува. Той може обаче да посети и някои висши светове, макар и да се чувствува там като чужденец; той само разглежда бегло тези планети с висша организация и именно това предизвиква у него желанието да стане по-добър, за да бъде достоен за това блаженство, което вкусват обитателите на тези светове, и да може по-късно да живее сред тях. |
