|
211. Какъв е произходът на националния характер, присъщ на всеки народ? – Духовете също имат семейства, основани върху сходството на техните наклонности и интереси, които са повече или по-малко очистени, в зависимост от степента на тяхното издигане. Всеки народ е едно голямо семейство, в което се събират симпатизиращите си духове. Склонността, на базата на която членовете на тези семейства се стремят към обединяване, е и източник на приликата, съществуваща в отличителния характер на всеки народ. Или ти мислиш, че добрите и човечни духове се въплъщават в груб и жесток народ? Не, духовете симпатизират на тълпите, както симпатизират и на отделните личности; и само сред тях те се пречистват в своята стихия. 212. В новите си съществувания човек запазва ли следи от нравствената природа, която му е била присъща в предишните му съществувания? – Да, това може да стане; но ставайки по-добър, той се променя. Общественото му положение също може да стане друго; ако от собственик се превръща в роб, тогава и вкусовете му ще бъдат съвсем други и на вас ще ви бъде трудно да го познаете. Тъй като все същият дух преминава през различни свои въплъщения, неговите прояви и в този, и в друг живот могат да имат някакви аналози, докато някакво значително усъвършенствуване не промени напълно характера му и тогава, ако се е разкаял, от зъл и надменен той може да стане смирен и добър. 213. Запазва ли човек в следващите си въплъщения следи от своята външност от предишни съществувания? – Старото тяло е разрушено, а новото няма никакво отношение към старото. Обаче духът се отразява в тялото; разбира се, тялото не е нищо повече от материя. Но въпреки това, то е скроено по качествата на оживяващия го дух, който придава на тялото определен образ; това се отразява главно на лицето и правилно очите са наречени „огледало на душата“, т.е. душата най-много се отразява в лицето. Така понякога чертите на някое лице са направо грозни, но въпреки това то има в себе си нещо, което се харесва, защото то е отражение на добър, мъдър и човечен дух; и в същото време има лица, физически много красиви, които не само че не правят никакво впечатление, но дори предизвикват отвращение, въпреки цялата им красота. Така че не си мисли, че само добре сложените тела са обвивка на най-съвършените духове; ти всеки ден срещаш добри хора с непривлекателна външност. Подобието на вкусове и наклонности, без да има ярко изразено сходство, може да даде това, което наричат „семейна прилика“. 41. ВРОДЕНИ ИДЕИ 214. Въплътеният дух запазва ли някаква следа от предишните си възприятия и от знанията, които е притежавал при предишните си съществувания? – Остава му смътен спомен за всичко това и той му дава нещото, което наричат „вродени идеи“ Следователно, теорията за вродените идеи не е химера? – Не, придобитите при всяко съществуване знания не се изгубват и след като се освободи от материята, духът си спомня всичко. По време на въплъщението той може частично да ги забрави, но смътното усещане за тях, което му остава, помага за издигането му; без това би трябвало всеки път да започва отначало. Във всяко свое ново въплъщение духът взима отправна точка от онзи отрязък от собствения си път, на който е спрял в предишното съществуване. Тогава между две съседни съществувания трябва да има силна връзка. – Не винаги толкова силна, колкото може да помислиш, защото положенията често са твърде различни и в промеждутъка между въплъщенията духът е могъл да прогресира. 215. Какъв е произходът на изключителните способности на онези, които без предварително обучение притежават като че ли интуитивно някакви знания, например по езици, изчисления и т.н.? – Спомените за миналото; предишният прогрес на душата, който тя самата не осъзнава. Откъде искаш да идват? Тялото се променя, но духът остава същия, макар и да сменя одеждите си. |
