|
39. РОДНИНСТВО, РОДНИНСКИ ВРЪЗКИ 199. Родителите предават ли на децата си част от своята душа, или им дават само животински живот, към който новата душа по-късно ще добави нравствен живот? – Само животински живот, защото душата е неделима. Глупавият баща може да има умни деца, и обратно. 200. Тъй като сме имали много съществувания, нашите роднински връзки не надхвърлят ли поради това рамките на сегашното ни съществуване? – Иначе не може и да бъде. Последователността на телесните съществувания установява между духовете връзки, които водят към вашите предишни съществувания; тук много често са корените на симпатия между вас и някои духове, които ви изглеждат чужди. 201. Някои смятат, че учението за превъплъщението разрушава семейните връзки с това, че ги извежда извън рамките на сегашното съществуване. – То ги разширява, а не ги разрушава. Тъй като роднинството се базира на предишни привързаности, връзките, свързващи членовете на едно семейство, стават още по-здрави. Това учение засилва чувството за братство между хората, защото във вашия съсед или във вашия слуга може да се намира дух, който по-рано ви е бил кръвен роднина. И все пак, то намалява онази значимост, която някои са склонни да придават на своето роднинство, защото баща може да се окаже дух, принадлежал по-рано към съвсем друг род или към друго съсловие. – Това е така, но подобна значимост се опира само на горделивостта; повечето хора почитат в своите предци техните титли, знатност и богатство. Някой се срамува да има сред предците си честен обущар и се гордее, ако произхожда от развратен дворянин. Но не е в неговата власт да попречи на това, което е, защото Бог е устремил законите на природата не според суетността му. 202. От факта, че между духовете, произлизащи от едно и също семейство, няма роднинство, следва ли, че култът към предците е сам по себе си нелеп? – Разбира се, че не, защото трябва да си щастлив от мисълта, че принадлежиш към род, в който преди са се въплъщавали високи духове. Макар и да не произлизат един от друг, духовете също са привързани към онези, които са свързани с тях чрез роднински връзки, защото тези духове често биват привлечени от едно или друго семейство поради чувството на симпатия или поради предишни връзки. Но бъдете сигурни, че духовете на вашите предци съвсем не се трогват от почитта, която им отдавате поради гордост или суетност; техните достойнства ще стигнат до вас само ако вие се стремите да следвате добрия им пример и само тогава вашата памет за тях може да им бъде не само приятна, но и полезна. 40. ПРИЛИКА ПО ВЪНШНОСТ И ПО ХАРАКТЕР 203. Родителите често предават на децата си особености на своята външност. Предават ли те също и някои особености на характера си? – В никакъв случай, защото имат различни души и са съвършено други индивидуалности. Тялото произлиза от тяло, но духът не произлиза от дух. Между членовете на семейството има само кръвно родство. С какво се обяснява сходството в характерите на родители и деца, което понякога съществува? – Това са симпатизиращи си духове, привлечени от сходството на наклонностите. 204. Оказва ли духът на родителите влияние върху духа на детето след неговото раждане? – Той оказва много голямо влияние; както казахме, духовете са призвани да спомагат за взаимния си прогрес. Ето защо духът на родителите е призван да развие духа на децата си чрез възпитанието: това е само задължение на родителите и ако не се справят с него, те са виновни. 205. Защо добри и порядъчни родители понякога имат деца, чиято природа е порочна? Иначе казано, защо положителните качества на родителите невинаги привличат чрез симпатия добър дух, за да оживи детето им? – Лошият дух може да си измоли добри родители с надеждата, че техните съвети ще го насочат към добър път, и Бог често им го поверява. 206. Могат ли родителите с мислите и молитвите си да извикат в тялото на детето си добър дух и да отклонят нисшия дух? – Не; но те могат да направят по-добър духа, който живее в тялото на роденото от тях дете и който точно за това им е поверен: това е дълъг път. Лошите деца винаги са изпитание за родителите. 207. На какво се дължи приликата в характерите, която толкова често съществува между двама братя, особено между близнаци? – Симпатизиращи си духове, сближили се чрез сходството на чувствата, които са щастливи да бъдат заедно. 208. При децата, чиито тела са свързани и някои органи са общи, два духа ли са? Иначе казано, две души ли имат те? – Да, но тяхната прилика често ги превръща във вашите очи в една. 209. След като духовете се въплъщават в близнаци по симпатия, от какво тогава е предизвикана тази неприязън, която понякога съществува между тях? – Съвсем не е задължително у близнаците да има само симпатизиращи си взаимно духове; лошите духове също могат да поискат заедно да се борят в драмата на живота. 210. Как да се отнасяме към историята за децата, които се бият в утробата на майката? – Това е метафора! За да се опише тяхната закоравяла омраза, тя предшествува самото им раждане. Обикновено вие не осъзнавате напълно поетичните фигури. |
