|
190. Може ли душа на добър човек при новото си въплъщение да одушеви тяло на злодей? – Не, защото тя не може да претърпи израждане. А душата на порочния човек може ли да стане душа на добър човек? – Да, ако се е разкаял, и тогава това е неговата награда. Движението на духовете върви винаги напред и нагоре, а не надолу и назад; те постепенно се издигат в йерархията и никога не падат по-долу от ранга, който вече са достигнали. В различните си телесни въплъщения те могат да паднат като хора, но не и като духове. Така душата на силния на деня може по-късно да оживи най-бедния занаятчия и обратно; защото сред хората рангът често е обратен на висотата на нравствените му качества. Така Ирод е бил цар, а Исус – дърводелец. 191. Няма ли опасност възможността да станеш по-добър при друго съществуване да накара някои да вървят по-дълго по лошия път, тъй като те ще предполагат, че винаги ще успеят да се поправят по-късно? – Този, който мисли така, не вярва в нищо и идеята за вечното наказание също няма да го спре, защото неговият ум отхвърля тази идея и го води към пълно неверие. Несъвършеният дух по времето на телесния живот наистина може да мисли така, както казваш ти; но освободил се един път от материята, той вече мисли другояче, защото скоро вижда, че е сгрешил и тогава именно в новото си съществуване той внася противоположното чувство. Така се осъществява прогресът; ето защо при вас на Земята едни хора са напреднали повече от други: някои вече имат опит, какъвто други нямат, но какъвто и те постепенно ще придобият. В тяхна власт е да ускорят своя прогрес или да го забавят за неопределено време. Човек, чието положение е лошо, иска да го промени колкото се може по-бързо. Онзи, който е убеден, че несгодите на този живот са следствие от собственото му несъвършенство, ще се постарае да си осигури по-малко мъчително ново съществуване; и тази мисъл ще го отклони по-бързо от злото, отколкото мисълта, че го заплашва вечен огън, в която той не вярва. 192. Тъй като духовете могат да станат по-добри само ако изтърпяват терзанията на телесното съществуване, то оттук следва, че животът в материалния свят е своеобразно преминаване през сито или пречистване, през което трябва да минат съществата от духовния свят, за да постигнат съвършенство. Така ли е? – Да, точно така е. Те трябва да стават по-добри в своите изпитания, избягвайки злото и правейки добро. И след няколко въплъщения или последователни пречиствания те постигат за повече или по-малко време (което зависи изцяло от степента на полаганите от тях усилия) целта, към която се стремят. Тялото ли влияе на духа, за да го направи по-добър, или духът влияе на тялото? – Твоят дух – това е всичко; твоето тяло е само дреха, която се износва и се разпада; нищо повече. 37. СЪДБАТА НА ДЕЦАТА СЛЕД СМЪРТТА 193. Духът на детето, умряло в ранна възраст, толкова ли е развит, колкото духът на възрастен? – Понякога значително по-развит, защото е могъл да живее повече и да натрупа повече опит, особено ако е вървял напред. Може ли по такъв начин духът на детето да бъде по-развит от духа на неговия баща? – Това става често: нима вие самите не виждате същото постоянно при вас на Земята? 194. Ако детето умре в ранна възраст, то не е могло да извърши зло; значи ли това, че неговият дух се отнася към висшите степени? – Ако не е направил зло, той не е направил и добро, и Бог не го освобождава от изпитанията, през които трябва да мине. Ако наистина е чист, то не е защото е бил дете, а защото е бил по-развит. 195. Защо животът толкова често се прекъсва още в детството? – Времето на живот на детето може да бъде за духа, въплътен в него, допълнение към предишно съществуване, прекъснато преди определения срок, а смъртта му е много често изпитание или изкупление за родителите. Какво става с духа на детето, умряло в ранна възраст? – Той започва пак ново съществуване. 38. ПОЛЪТ СРЕД ДУХОВЕТЕ 196. Имат ли духовете пол, т.е. делят ли се те като хората на мъже и жени? – Далеч не в този смисъл, в който вие го разбирате; защото при вас полът се определя от строежа на организма. Между духовете също има любов и симпатия, но тя почива върху сходство на чувствата и мислите. 197. Може ли дух, оживявал в тялото на мъж, в новото си въплъщение да оживи женско тяло, и обратно? – Да, едни и същи духове одухотворяват ту мъже, ту жени. 198. В състоянието си на дух човек какво тяло предпочита за въплъщението си – мъжко или женско? – За духа това не е от голямо значение; то се определя от изпитанията, на които трябва да бъде подложен. |
