|
Продължителността на живота също се различава от земните представи и възрастта не може да бъде съпоставена със земната. Един умрял преди няколко години човек, когато бе извикан, каза, че вече шест месеца е въплътен в свят, чието название на нас не ни е известно. Когато го попитаха каква възраст е достигнал там, той отговори: „Не мога да съпоставя, защото ние броим съвсем различно от вас; начинът на живот тук е различен от вашия; тук се развиват много по-бързо. Макар че са изминали само шест месеца, откакто съм тук, мога да ви кажа, че умственото ми развитие отговаря на това, което на Земята бих имал на тридесет години.г 36. ВЪЗХОДЯЩО ДВИЖЕНИЕ ИЗ СВЕТОВЕТЕ 185. От самото си сътворяване ли духът използува напълно своите способности? – Не, защото и духът, като човека, има своето детство. В самото начало съществуването на духовете е само инстинктивно и те едва осъзнават себе си и своите постъпки; и малко по малко се развива и разумът им. 186. Какво е състоянието на душата при първото T въплъщение? – Състоянието на детство в телесния живот; нейният разум едва се е зародил: той се нагажда към живота. 187. Душите на нашите диваци души в състояние на детство ли са? – На относително детство; това са вече развити души: те имат страсти. Значи страстите са признак на развитие? – Да, на развитие, но не на съвършенство; те са признак на активност и самосъзнание; докато в първобитната душа разумът и животът пребивават в растително състояние. Като цяло животът на духа преминава през същите фази, през които и телесният живот: той преминава от състоянието на зародиш към детство, за да достигне постепенно времето на порастването и на зрелостта, която е състояние на съвършенство, с тази разлика, че в живота на духа няма период на упадък и изнемощялост, какъвто има в живота на тялото; и с тази разлика, че неговият живот, който е имал начало, няма да има край; че му е нужно необхватно от наша гледна точка време, за да премине от духовно детство към пълна зрялост и прогресът му се осъществява не на една планета, а в движение из различните светове. Така животът на духа се състои от редица телесни съществувания, всяко от които е за него повод за прогрес, както всяко съществуване в тяло се състои от дълга поредица дни, и във всеки един от тях човек придобива частица опит и знание. Но както в живота на човека има безплодни дни, така и в живота на духа има напълно безплодни съществувания в тяло, защото той не е съумял да ги употреби за добро. 188. Възможно ли е чрез съвършенството на своето поведение духът да прекрачи направо от този живот до състоянието на чист дух, пропускайки всички междинни стъпала? – Не, защото това, което човек смята за съвършено, в действителност е далеч от съвършенството; има качества, които са му непознати и които той не може да разбере. Той може да бъде толкова съвършен, колкото му позволява земната му природа, но това не е абсолютното съвършенство. Така детето, колкото и да е надарено, трябва да мине през юношеството, за да достигне зрялата възраст; така болният оздравява постепенно, преди да възстанови напълно здравето си. Освен това духът трябва да расте по отношение на знание и нравственост; ако се е развивал само в една посока, трябва да се развие и в друга, за да може да стигне до върховете на йерархията. Но колкото повече човек напредва в сегашния си живот, толкова по-кратки и по-малко мъчителни ще бъдат за него следващите изпитания. Може ли човек в този живот да си осигури следващо съществуване, в което да има по-малко горчивина? – Да, без съмнение, той може да съкрати продължителността и да намали трудностите на пътя. И само лекомисленият и вятърничав човек се оказва винаги на същата точка, от която е тръгнал. 189. Може ли човек в новите си съществувания да слезе на по-ниско от предишното си ниво? – По социално положение – да; но по духовно – не. |
