Но как тогава да обясним множествеността на неговите съществувания на една и съща планета? – Той всеки път може да се намира в твърде различни положения, а това също открива пред него възможности да натрупа опит. 174. Могат ли духовете да се родят телесно в свят, относително по-малко развит от онзи, в който те са живели преди? – Да, когато там имат за задача да помогнат на прогреса, и тогава те с радост приемат несгодите на това съществуване, защото те са за тях средство за напредване. Не може ли същото да стане и при изкуплението, та нали Бог може да изпрати метежните духове в нисшите светове? – Духовете могат да спрат в своето развитие, но те не вървят назад, и наказанието за тях тогава се състои в това, че не напредват, а възобновяват лошо употребените животи в онази среда, която отговаря на тяхната природа. Какви са тези, които трябва да възобновят същото съществуване? – Това са тези, които не са се справили със своето предназначение или не са издържали на изпитанията. 175. Всички ли същества, обитаващи даден свят, постигат еднаква степен на съвършенство? – Не; то е като на Земята: сред тях има повече или по-малко напреднали. 176. Запазва ли духът, преминавайки от този свят в друг, ума, който е имал тук? – Разбира се, той не губи ума си, но може да няма същите средства, за да го прояви; това зависи от степента на превъзходството му и от състоянието на тялото, което ще си вземе. 177. Приличат ли телата на съществата, живеещи в други светове, на нашите? – Те, разбира се, имат тела, защото е необходимо духът да бъде облечен с материя, иначе той няма да може да въздействува върху материята; но тази обвивка е материална в по-голяма или в по-малка степен, в зависимост от степента на чистота, която духовете постигат; и това е нещото, което различава световете, в които ни предстои да живеем, защото много жилища има нашият. Баща и различно е тяхното ниво. Само че някои знаят за това и го осъзнават още на Земята, докато други никак не приличат на тях. 178. Можем ли да знаем точно какво е физическото и нравственото състояние на различните светове? – Ние, духовете, можем да ви отговорим само в съответствие с онова ниво, на което се намирате вие; с други думи, ние не трябва да разкриваме тези неща на всички, защото не всички могат да ги разберат и такова знание би ги смутило, би ги объркало. 179. Духът, преминавайки от един свят в друг, навсякъде ли изживява отново времето на детството? – Детството е необходим период навсякъде, но не навсякъде то е така глупаво, както при вас. 180. Има ли духът възможност да избира в кой свят да живее? – Невинаги; но винаги може да помоли за това и може да го постигне, ако го е заслужил; защото световете са достъпни за духовете само в съответствие със степента на тяхното собствено развитие. Ако духът не моли за нищо, какво определя в кой свят да бъде въплътен? – Степента на неговото развитие. 181. Остава ли нивото на физическо и нравствено състояние на живите същества постоянно за всяка планета? – Не, световете също са подчинени на закона на прогреса. Всички, които са били в нисше състояние, са започнали от същото ниво, от което и вие. И Земята ще претърпи подобни преобразования и ще стане земен рай, когато хората станат добри. 182. Има ли такива светове, в които духът, престанал да живее в материално тяло, има за обвивка само перисприт? – Да; и тази обвивка става толкова ефирна, че за вас все едно, че я няма; това именно е състоянието на чистите духове. От това, изглежда следва, че няма рязка граница между състоянието на последните въплъщения и състоянието на чистия дух? – Такава разлика няма. Избледнявайки малко по малко, разликата става незабележима, както нощта се разтваря постепенно в зората на деня. 183. Субстанцията перисприт във всички светове ли е еднаква? – Не, тя може да бъде ефирна в по-голяма или в по-малка степен. Преминавайки от един свят в друг, духът се облича в материя, присъща на всеки от тях; това е толкова кратко, колкото блясъкът на мълнията. 184. Чистите духове някакви светове ли обитават или живеят в космическото пространство, без да са свързани с един свят повече, отколкото с друг? – Чистите духове живеят в светове, но те не са така заточени на своите планети, както хората на Земята. Те повече от всички други могат да бъдат навсякъде. Според духовете, сред планетите от нашата Слънчева система Земята е от онези, чиито обитатели най-малко са напреднали физически и морално. Марс й отстъпва значително, а Юпитер я превъзхожда многократно във всяко едно отношение. Слънцето пък е свят, който изобщо не е населен с телесни същества, но е място за срещи на висшите духове, които оттам изпращат мисълта си в други светове, управлявани от тях чрез по-малко издигнати духове, които получават тази мисъл благодарение на вселенския флуид. Размерите и разстоянието от Слънцето нямат никаква връзка със степента на развитие на планетите, защото Венера е по-развита от Земята, а Сатурн – по-малко от Юпитер. |