153. Душата получава ли в мига на смъртта видения или някакъв екстаз, позволяващи T да прозре онзи свят, в който тя се кани да влезе? – Душата често усеща как се разкъсват връзките, които я свързват с тялото; тогава тя прави всички усилия, за да ги разкъса напълно. Вече частично освободена от материята, тя вижда как бъдещето се разтваря пред нея и предчувствувайки го, се наслаждава на състоянието на духа. 154. Образът на гъсеницата, която отначало пълзи по земята, след това се свива в пашкул в една видимост на смърт, за да се възроди в блестящия живот на пеперуда – този образ може ли да ни даде представа за живота на земята, след това за гроба и накрая – за нашия нов живот? – Само твърде приблизителна представа. Сравнението е хубаво, но не трябва да се приема буквално, както често се случва с вас. 155. Какво чувство изпитва душата в мига, когато познае себе си в света на духовете? – Всичко се случва; ако си правил зло с желанието да го правиш, в първата минута ще усетиш как се срамуваш, че си го правил. А за този, който е бил справедлив, всичко ще бъде по съвсем друг начин: неговата душа ще се освободи, сякаш от огромна тежест, тъй като тя няма защо да се опасява от нечий проницателен поглед. 156. Духът веднага ли среща онези, които е познавал на земята и които са умрели преди него? – Да, в зависимост от степента на неговата привързаност към тях и на тяхната към него; те често идват да го посрещнат при неговото връщане в света на духовете и му помагат да се освободи от дрипите на материята; тук се оказват също и много от онези, с които той не се е срещал за времето на своето пребиваване на земята; той вижда тези, които са свободни; а тези, които са въплътени, той ще отиде да посети. 157. При насилствена и случайна смърт, когато органите още не са отслабени от възраст или болести, отделянето на душата и прекратяването на живота едновременно ли стават? – Обикновено е така, но във всички случаи мигът, който ги разделя, е много кратък. 158. След обезглавяване, например, запазва ли човек самосъзнание за няколко мига? – Понякога той го запазва няколко минути, докато органичният живот не спре напълно. Но често страхът от смъртта му отнема това съзнание миг преди обезглавяването. Тук става въпрос само за онова съзнание, което осъденият може да има за себе си чрез сетивните органи като за човек, а не като за дух. Ако е изгубил това съзнание преди обезглавяването, той може да го запази няколко кратки мига, след което заедно с органичния живот на мозъка то веднага се прекратява, което обаче не означава, че периспритът напълно се е освободил от тялото, напротив. Във всички случаи на насилствена смърт, когато тя е предизвикана не от постепенното угасване на жизнените сили, нишките, свързващи тялото с перисприта, са по-здрави и пълното освобождаване е по-бавно. |