За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 22

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

137. Има ли някаква истина в съществуващото предположение, че душата е външна по отношение на тялото, че тя го заобикаля, а не е вътре в него?

– Душата съвсем не е заключена в тялото като птица в клетка; тя струи и прониква навън както светлината през стъклен похлупак или както звукът около своя източник; в този смисъл може да се каже, че тя е външна, но тя не става поради това обвивка на тялото. Душата има две обвивки: едната е тънка и лека, тя е първата – тази, която ти наричаш перисприт; другата е груба, материална и тежка – това е тялото. Душата е средоточие на тези обвивки като ореха в черупката; ние вече говорихме за това.

138. Какво може да се каже за теорията, според която детската душа се допълва и доизгражда във всеки период от живота?

– Духът е единен; той е цялостен както у детето, така и у възрастния; развиват се и се допълват само органите или оръдията за проява на душата. Тук пак следствието се приема за причина.

139. Защо духовете не определят душата еднакво?

– Не всички духове са еднакво просветени в тази материя; има все още ограничени духове, които не разбират абстрактните неща; те са като вашите деца; има също духове-псевдоучени, които обичат да блеснат с думи, за да си придадат значимост; това пак се случва сред вас; и накрая, самите сведущи духове могат да се изразяват различно, с различни думи и изрази, имащи по същество същия смисъл, особено когато става дума за неща, които вашият език е безсилен да изрази ясно; и тогава са нужни образи и сравнения, които вие обаче разбирате буквално.

140. Какво трябва да се разбира под „световна душаг?

– Това е вселенско жизнено и разумно начало, от което се раждат индивидуалностите. Но използуващите тези думи често сами себе си не разбират. Думата „душа“ е толкова податлива, че всеки я тълкува според силата на фантазията си. Някога приписваха душа и на вашата планета – Земята; под това трябваше да се разбира съвкупност от предани и безкористни духове – наместници на Всевишния на вашата планета, насочващи, когато ги слушате, вашите действия към добро.

141. Как можа да стане така, че толкова древни и съвременни философи цяла вечност спорят за психологическата наука, без при това да стигнат до истината?

– Тези хора са предвестници на извечното спиритическо учение; те прокараха пътищата. Те са хора и следователно могат да грешат; те често приемат своите собствени идеи за светлина на истината; но самите им заблуди, разкривайки всички „за“ и „против“, служат да покажат истината. При това между тези заблуди има велики истини, които могат да бъдат открити чрез съпоставяне.

142. Намира ли се душата в някакво определено и конкретно място от тялото?

– Не, но тя предпочита главата на великите мислители и на всички, които мислят много, и сърцето на онези, които чувствуват много и чиито действия са изпълнени с човеколюбие.

Какво да мислим за мнението, че душата се намира в някакъв център на жизнеността?

– Това означава, че духът живее повече в тази част на вашата организация, защото именно натам водят всички усещания. Но тези, които слагат душата в нещото, наричано от тях център на жизнеността, я бъркат с жизнения флуид или начало. Във всеки случай може да се каже, че местоположението на душата е по-скоро в органите, които служат за интелектуални и нравствени прояви.

29. МАТЕРИАЛИЗЪМ

143. Защо анатомите, физиолозите и въобще тези, които се занимават с естествени науки, толкова често изповядват материализма?

– Физиологът свежда всичко до това, което може да види. Това е просто човешката надменност, въобразяваща си, че е всезнаеща и недопускаща самата мисъл, че нещо може да надхвърля възможностите за разбиране от хората. Самото им знание преизпълва тези хора със самонадеяност. Те смятат, че в природата не може да има нищо скрито от тях.

144. Не е ли печално, че материализмът е следствие от онези търсения, които, напротив, би трябвало да покажат на човека превъзходството и величието на Разума, управляващ Вселената? Трябва ли поради това да заключим, че тези изследвания са опасни?

– Не е вярно, че материализмът е следствие на тези търсения: просто самият човек извлича от тези изследвания погрешни изводи, тъй като той е способен да злоупотреби с всичко, дори с най-прекрасното. Небитието обаче може да ужаси повече, отколкото те искат да покажат, и у така наречените „волнодумци“ има повече самохвалство, отколкото истинско мъжество. Повечето от тях са материалисти само защото нямат с какво да запълнят тази пустота: покажете им опорна точка до зиналата пред тях бездна – и те спешно ще се хванат за възможността да се спасят.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 22

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред