|
137. Има ли някаква истина в съществуващото предположение, че душата е външна по отношение на тялото, че тя го заобикаля, а не е вътре в него? – Душата съвсем не е заключена в тялото като птица в клетка; тя струи и прониква навън както светлината през стъклен похлупак или както звукът около своя източник; в този смисъл може да се каже, че тя е външна, но тя не става поради това обвивка на тялото. Душата има две обвивки: едната е тънка и лека, тя е първата – тази, която ти наричаш перисприт; другата е груба, материална и тежка – това е тялото. Душата е средоточие на тези обвивки като ореха в черупката; ние вече говорихме за това. 138. Какво може да се каже за теорията, според която детската душа се допълва и доизгражда във всеки период от живота? – Духът е единен; той е цялостен както у детето, така и у възрастния; развиват се и се допълват само органите или оръдията за проява на душата. Тук пак следствието се приема за причина. 139. Защо духовете не определят душата еднакво? – Не всички духове са еднакво просветени в тази материя; има все още ограничени духове, които не разбират абстрактните неща; те са като вашите деца; има също духове-псевдоучени, които обичат да блеснат с думи, за да си придадат значимост; това пак се случва сред вас; и накрая, самите сведущи духове могат да се изразяват различно, с различни думи и изрази, имащи по същество същия смисъл, особено когато става дума за неща, които вашият език е безсилен да изрази ясно; и тогава са нужни образи и сравнения, които вие обаче разбирате буквално. 140. Какво трябва да се разбира под „световна душаг? – Това е вселенско жизнено и разумно начало, от което се раждат индивидуалностите. Но използуващите тези думи често сами себе си не разбират. Думата „душа“ е толкова податлива, че всеки я тълкува според силата на фантазията си. Някога приписваха душа и на вашата планета – Земята; под това трябваше да се разбира съвкупност от предани и безкористни духове – наместници на Всевишния на вашата планета, насочващи, когато ги слушате, вашите действия към добро. 141. Как можа да стане така, че толкова древни и съвременни философи цяла вечност спорят за психологическата наука, без при това да стигнат до истината? – Тези хора са предвестници на извечното спиритическо учение; те прокараха пътищата. Те са хора и следователно могат да грешат; те често приемат своите собствени идеи за светлина на истината; но самите им заблуди, разкривайки всички „за“ и „против“, служат да покажат истината. При това между тези заблуди има велики истини, които могат да бъдат открити чрез съпоставяне. 142. Намира ли се душата в някакво определено и конкретно място от тялото? – Не, но тя предпочита главата на великите мислители и на всички, които мислят много, и сърцето на онези, които чувствуват много и чиито действия са изпълнени с човеколюбие. Какво да мислим за мнението, че душата се намира в някакъв център на жизнеността? – Това означава, че духът живее повече в тази част на вашата организация, защото именно натам водят всички усещания. Но тези, които слагат душата в нещото, наричано от тях център на жизнеността, я бъркат с жизнения флуид или начало. Във всеки случай може да се каже, че местоположението на душата е по-скоро в органите, които служат за интелектуални и нравствени прояви. 29. МАТЕРИАЛИЗЪМ 143. Защо анатомите, физиолозите и въобще тези, които се занимават с естествени науки, толкова често изповядват материализма? – Физиологът свежда всичко до това, което може да види. Това е просто човешката надменност, въобразяваща си, че е всезнаеща и недопускаща самата мисъл, че нещо може да надхвърля възможностите за разбиране от хората. Самото им знание преизпълва тези хора със самонадеяност. Те смятат, че в природата не може да има нищо скрито от тях. 144. Не е ли печално, че материализмът е следствие от онези търсения, които, напротив, би трябвало да покажат на човека превъзходството и величието на Разума, управляващ Вселената? Трябва ли поради това да заключим, че тези изследвания са опасни? – Не е вярно, че материализмът е следствие на тези търсения: просто самият човек извлича от тези изследвания погрешни изводи, тъй като той е способен да злоупотреби с всичко, дори с най-прекрасното. Небитието обаче може да ужаси повече, отколкото те искат да покажат, и у така наречените „волнодумци“ има повече самохвалство, отколкото истинско мъжество. Повечето от тях са материалисти само защото нямат с какво да запълнят тази пустота: покажете им опорна точка до зиналата пред тях бездна – и те спешно ще се хванат за възможността да се спасят. |
