|
118. По какъв начин духовете при своето образуване, когато все още не притежават самосъзнание, могат да имат свободата на избора между добро и зло? Има ли в тях някакво начало, някаква склонност, която ги тласка по-скоро към един път, отколкото към друг? – Да, свободата на волята се развива заедно с получаването на самосъзнанието. Но в същото време, не би имало никаква свобода на избора, ако този избор е обусловен от някаква причина, която не зависи от волята на духа. Причината не е у него, тя е извън него, във влиянията, на които той се поддава по силата на собствената си свободна воля. Голям е символът на човешкото падение и първородния грях: едни са се поддали на изкушението, други са устояли на него. Откъде идват влиянията, които му въздействуват? – Несъвършените духове се стремят да го завладеят, да господствуват над него: те се радват да видят падението му. Именно това се има предвид при опита да се изобрази Сатаната. Само при сътворяването на духа ли се оказва това влияние върху него? – То върви след него в духовния му живот дотогава, докато той не придобие такава власт над себе си, че лошите да се откажат да го завладяват. 119. Защо Бог е позволил духовете да могат да вървят по пътя на злото? – Как дръзвате да искате отчет от Бог за Неговите действия? Да не би да мислите, че е във вашите сили да проникнете в Неговите замисли?! Вие можете да си кажете следното: „Мъдростта Божия се състои в свободата, която Той дава на всеки да избира сам, за да може всеки да има заслуга за собствените си дела.г 120. Тъй като има духове, които изначално следват пътя на абсолютното добро, докато други – пътя на абсолютното зло, то има ли, следователно, междинни степени между тези две крайности? – Да, разбира се, и те представляват огромно множество. 121. Духовете, следващи пътя на злото, ще могат ли да постигнат същата степен на съвършенство като другите? – Да, но вечността ще бъде за тях по-дълга. Под думата вечност тук трябва да се разбира идеята, която нисшите духове имат за безкрайността на своите страдания, защото не им е дадено да виждат края им и защото тази идея се обновява при всяко ново изпитание, което те трябва да издържат. 122. Духовете, постигнали висша степен, след като са преминали през злото, имат ли по-малка ценност от другите в Божиите очи? – Бог гледа своите заблудени деца със същото око и ги обича всички тях със същото сърце. Те се смятат за лоши, защото са паднали; преди това те са били само прости духове. 123. Създадени ли са духовете равни помежду си по ум? – Те са създадени равни, но незнаещи откъде идват, защото е необходимо свободата на волята да се проявява от само себе си. Те се придвижват повече или по-малко бавно по отношение на ума, както и по отношение на нравствеността. |
