|
21. РАЗЛИКИ В РАНГОВЕТЕ СРЕД ДУХОВЕТЕ 93. Равни ли са духовете помежду си, или сред тях съществува някаква йерархия? – Те имат различни рангове, съобразно степента на постигнатото от тях съвършенство. 94. Има ли определен брой рангове или степени на съвършенство на духовете? – Техният брой е неограничен, защото между тези рангове няма определена разграничителна линия, така че деленето им на рангове може да бъде произволно увеличено или намалено; обаче ако разглеждаме общите характери, можем да ги сведем до три основни. Към първи ранг можем да отнесем онези, които са постигнали съвършенство – чистите духове; духовете от втори ранг са достигнали средата на възхода; желанието за добро е главната им грижа. Духовете от последния ранг се намират още в долния край на стълбата, това са несъвършените духове. За тях е характерно невежество, желание за зло и всички лоши страсти, които забавят тяхното издигане. 95. Духовете от втори ранг само желанието за добро ли притежават, или имат и силата да го творят? – Те имат тази сила съобразно степента на своето съвършенство: едни притежават знание, други – мъдрост и доброта, но на всички тях им предстои да понесат изпитания. 96. Всички ли духове от трети ранг са по своята същност лоши? – Не, някои от тях не правят нито добро, нито зло; на други, напротив, злото им доставя удоволствие и те са удовлетворени, когато намерят възможност да го причинят. Има освен това лекомислени и своенравни духове, така наречените „домашни духове“, които са по-скоро безразсъдни, отколкото лоши, на които им доставят удоволствие по-скоро белите, отколкото злобата, които обожават мистификациите и дребните неприятности и с тях се забавляват. 22. ТРЕТИ РАНГ. НЕСЪВЪРШЕНИ ДУХОВЕ 97. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. Доминиране на материята над духа. Влечение към злото. Невежество, горделивост, егоизъм и всички лоши страсти, които са тяхно следствие. Те имат предчувствие за Бог, но не го разбират. Не всички са лоши по същността си; у някои от тях има повече лекомислие, непоследователност и лукавство, отколкото истинска злоба. Те не правят нито добро, нито зло; но с това, че не правят добро, те вече разкриват своята недостатъчност. Други , напротив, се затварят в злото и са доволни, когато имат възможност да го сторят. Те могат да съчетават ум със злоба или лукавство; но каквото и да е интелектуалното им развитие, техните идеи са неизменни, а чувствата им – повече или по-малко нечисти. Техните знания за нещата от духовния свят са ограничени и малкото, което знаят, се смесва с идеи и предразсъдъци от телесния живот. Затова те могат да ни съобщят за всичко само лъжливи или непълни понятия; но внимателният наблюдател често намира дори в техните несъвършени съобщения потвърждение на велики истини, казани от висши духове. Нравът им се разкрива в речта им. Всеки дух, който в съобщенията си изказва някаква лоша мисъл, може да бъде отнесен към трети ранг; по същия начин всяка внушавана ни лоша мисъл идва от дух от този ранг. Те виждат щастието на добрите и това за тях е източник на непрекъснати мъчения, защото те изпитват всички страдания, които завистта и ревността могат да предизвикат. Те помнят и възприемат страданията на телесния живот и това впечатление често е по-мъчително от самата действителност. Истински страдат както от злините, причинени от тях самите, така и от онези, които са им причинени на тях; и тъй като страдат дълго, на тях им се струва, че страдат винаги, че страдат вечно; Бог, за да ги накаже, иска така да им се струва. Те могат да бъдат разделени на 5 основни вида. 98. Пети вид. Нечисти духове. Те имат склонност към зло и го правят главен обект на своите грижи. Като духове те дават коварни съвети, сеят раздор и недоверие, слагат си различни маски, за да лъжат по-лесно. Те завладяват слабите характери, които лесно се ръководят, и ги тласкат към гибел, удовлетворени от възможността да забавят развитието им, като ги заставят да паднат в изпитанията, на които са подложени. При поява могат лесно да бъдат разпознати по езика: пошлостта и грубостта на изразите и при духовете, както и при хората, винаги е признак, ако не на умствена, то поне на нравствена непълноценност. Техните съобщения разкриват низостта на склонностите и интересите им и дори да искат да заблудят, говорейки разсъдливо и сериозно, никога не могат да играят дълго тази роля и в края на краищата винаги издават произхода си. Някои народи са направили от тях зловредни божества, други ги наричат демони, зли гении, духове на злото. Хората, които те одушевяват, когато са въплътени в телесна обвивка, са склонни към всички пороци, породени от низки и срамни страсти: чувственост, жестокост, коварство, лицемерие, отвратително скъперничество. Те правят зло за удоволствието да го правят, най-често без повод и причина; и от омраза към доброто те почти винаги избират своите жертви измежду достойните хора. Те са бедствие за човечеството, към който и ранг на обществото да принадлежат, и блясъкът на цивилизацията не ги предпазва от подлост и низост. 99. Четвърти вид. Лекомислени духове. Те са невежи, хитри, непоследователни и присмехулни. Те се промъкват навсякъде, говорят за всичко, отговарят на всички въпроси, без да ги е грижа за истината. Те обожават да причиняват дребни неприятности и да носят малки радости, да вдигат шум, лукаво да заблуждават с мистификации и хитрини. Към този вид принадлежат духовете, които се наричат просторечно „дяволи“, „вещици“, „джуджета“, „таласъми“ Те са зависими от висшите духове, които често ги използуват, както ние използуваме слугите. В своите съобщения за хората те понякога показват остроумие и веселие, но речта им почти винаги е лишена от дълбочина. Лесно улавят недостатъците и смешните страни и ги рисуват с резки сатирични щрихи. И ако заимствуват чужди имена, това е по-често поради лукавство, а не поради злоба. 100. Трети вид. Духове – псевдоучени. Техните знания са достатъчно обширни, но на тях им се струва, че знаят повече, отколкото е в действителност. От някои гледни точки те са постигнали някакви успехи, речта им е сериозна и може да ни заблуди относно техните възможности и просветеност; но най-често това не е нищо повече от отражение на земните предразсъдъци и системни идеи; това е само смес от няколко истини и най-нелепи заблуди, през които прозира самодоволство, надменност, завист и инат, от които те не са могли да се освободят. 101. Втори вид. Неутрални духове. Те не са нито достатъчно добри, за да правят добро, нито достатъчно лоши, за да творят зло; склонни са както към едното, така и към другото, и не се издигат над средното ниво, присъщо на човечеството, нито по сърце, нито по ум. На тях са им скъпи нещата от този свят и те жадуват за неговите груби радости. |
