|
18. НОРМАЛЕН ПЪРВОНАЧАЛЕН СВЯТ 81. Представляват ли духовете отделен свят, извън пределите на този, който ние виждаме? – Да, светът на духовете или на безтелесните умове. 82. Кой от двата свята – спиритичният или физическият – е главен в природата на нещата? – Спиритичният свят; той предшествува и надживява всичко. 83. Би ли се влошила същността на спиритичния свят, ако физическият престане да съществува или никога не е съществувал? – Не, ни най-малко; те са независими и все пак тяхната взаимна връзка е непрестанна, тъй като те непрестанно си влияят взаимно. 84. Заемат ли духовете в Космоса някакво определено и ограничено пространство? – Духовете са навсякъде; безкрайни пространства са населени от тях до безкрайност. Около вас постоянно са онези от тях, които ви наблюдават и въздействат върху вас без вашето знание, защото духовете са една от силите на природата и оръдия, които Бог използува за изпълнение на своите божествени замисли; но не всички те могат да бъдат навсякъде, защото има места, забранени за слаборазвитите. 19. ФОРМА И ВЕЗДЕСЪЩИЕ НА ДУХОВЕТЕ 85. Притежават ли духовете определена, ограничена и постоянна форма? – Според вас – не; според нас – да; това е, ако искате, един пламък, сияние или ефирна искра. Този пламък или тази искра имат ли някакъв цвят? – За вас той се колебае от най-тъмно до рубиново сияние, в зависимост от това, доколко е чист или нечист духът. 86. Губят ли духовете известно време за преодоляване на пространството? – Да, но много незначително, тъй като те се придвижват със скоростта на мисълта. Мисълта не е ли самата душа, която се премества? – Когато мисълта е устремена нанякъде, то и душата се намира там, защото именно душата мисли. Мисълта е нейно свойство. 87. Духът, който се пренася от едно място на друго, осъзнава ли разстоянието, което изминава, и пространствата, които пресича; или веднага и изведнъж се оказва на мястото, където иска да попадне? – И едното, и другото; ако иска, духът може да осъзнае преодоляваното от него разстояние, но може също така това разстояние напълно да се изтрие от съзнанието му; това зависи от неговата воля, а също така от по-голямата или по-малката пречистеност на неговата природа. 88. Материята препятствие ли е за духовете? – Не, те преминават през всичко: въздух, земя, вода, дори огън – всичко им е еднакво достъпно. 89. Притежават ли духовете способността да бъдат вездесъщи; с други думи, един и същ дух може ли да се раздели, т.е. да съществува в няколко точки на пространството едновременно? – Не може да има разделяне на един и същ дух; но всеки е огнище светлина, струяща във всички посоки, и именно затова може да изглежда, че той се намира едновременно на няколко места. Ти виждаш слънцето, то е едно и все пак то облъчва всичко наоколо и изпраща своите лъчи много надалеч; въпреки това то не се разделя. Всички духове с еднаква сила ли излъчват? – Не, не е така; това зависи от степента на тяхната чистота. 20. ПЕРИСПРИТ 90. Духът като такъв, облечен ли е в нещо, т.е. обкръжен ли е от някакво вещество, както свидетелствуват някои? – Можеш да си го представиш като загърнат в леко, ефирно вещество, което обаче е още много грубо за нас; но все пак то е достатъчно ефирно, за да се издигне той в атмосферата и да се пренесе навсякъде. Както зародишът на плода е заобиколен от обвивка (перисмерм), така и духът е обкръжен от някаква обвивка, която по аналогия може да бъде наречена „перисприт“ 91. Откъде духът заимствува своята полуматериална обвивка? – От вселенския флуид на всяка планета. Ето защо тя не е еднаква за всички светове; преминавайки от един свят в друг, духът сменя обвивката, както вие сменяте дрехите си. Следователно, когато духове, обитаващи по-висши светове, идват при нас, те заимствуват по-груб перисприт, така ли? – Те трябва да се облекат във ваша материя; ние казахме това. Полуматериалната обвивка на духа приема ли определени форми и може ли тя да бъде възприета от нашите сетивни органи? – Да, духът може да приеме зрима и даже осезаема за вас форма, онази форма, която той пожелае, и по такъв начин той понякога ви се явява насън или наяве. |
