|
16. УМ И ИНСТИНКТ 68. Дали умът е един от атрибутите на жизненото начало? – Не, защото растенията живеят и не мислят: те притежават само органичен живот. Умът и материята са независими едно от друго, защото физическото тяло може да живее без ум; но умът може да се проявява само с помощта на материални органи; необходим е съюз с духа, за да се вразуми оживотворената материя. 69. Какъв е източникът на ума? – Ние казахме това: вселенският ум. Може ли да се каже, че всяко същество черпи определена порция ум от вселенския източник и я усвоява така, както то черпи и усвоява началото на материалния живот? – Това не е нищо повече от едно сравнение, при това – неточно, тъй като умът е способност, присъща на всяко живо същество и съставяща неговата нравствена индивидуалност. Впрочем, както знаете, има неща, които на човек не е дадено да разбере и това засега е едно от тях. 70. Инстинктът независим ли е от ума? – Не, не е точно така, защото това е вид ум. Инстинктът е неразсъждаващ ум; чрез него всички същества задоволяват своите потребности. 71. Може ли да се прокара разграничителна линия между инстинкта и ума, т.е. да се определи къде свършва едното и започва другото? – Не, тъй като те често се сливат; но е напълно възможно да се различат действията, отнасящи се към инстинкта, от тези, които принадлежат на ума. 72. Може ли да се каже, че инстинктивните свойства намаляват с нарастване на умствените? – Не, инстинктът съществува винаги, но човек го пренебрегва. Инстинктът може да води и към добро; той ни води почти винаги и понякога по-вярно от разсъдъка; той никога не се заблуждава. Защо разумът невинаги е безупречен водач? – Той би бил безупречен, ако не беше извратен от лошо възпитание, горделивост и егоизъм. Инстинктът не разсъждава; разумът оставя възможност за избор и дава на човека свободата на волята. |
