|
Въобще духовете контактуват с удоволствие и им е приятно да виждат, че не са забравени; те с желание описват своите впечатления при напускане на земята, новото си положение, радостите и страданията си в света, в който се намират: едни са много щастливи, други – нещастни, някои дори изтърпяват ужасни мъки, в зависимост от това какъв живот са водили и как са го използували – за добро или за лошо, за нещо полезно или безполезно. Наблюдавайки ги във всички фази на новото им съществуване, изхождайки от бившето им положение на Земята, вида на смъртта им, предишния им нрав и човешките им навици, стигаме до познание на невидимия свят, ако не съвършено, то поне доста точно, за да знаем своето бъдещо състояние, да предугадим щастливата или нещастна съдба, която ни очаква. Наставленията, дадени от духовете от висш ранг относно неща, засягащи човечеството, техните отговори на зададените им въпроси, събрани и старателно подредени, представляват цяло нравствено и философско учение под названието спиритизъм. Следователно спиритизмът е учение, базиращо се на съществуването, проявите и учението на духовете. Философската част на това учение е напълно изложена в „КНИГА НА ДУХОВЕТЕ“, а практическата и опитна част – в „КНИГА НА МЕДИУМИТЕ“. Обаче спиритизмът не е ново откритие; фактите и началото, върху които той се опира, се губят в дълбока древност, защото намираме неговите следи във вярванията на всички народи, във всички религии, у много духовни и светски писатели; но събитията, поради липса на изследвания, често са били обяснявани със суеверните понятия на невежеството и от тях не са били направени всички произтичащи заключения. Наистина, спиритизмът се базира на съществуването на духовете; но тъй като духовете не са нищо друго освен души на хора, следователно, откакто има хора, има и духове. Спиритизмът не ги е открил и не ги е измислил. Ако душите или духовете могат да се явяват на хората, значи това е в реда на нещата и следователно те е трябвало да се явяват винаги: именно затова винаги и навсякъде намираме доказателства за такива прояви, особено в библейските повествования. На най-новото време принадлежи само логическото изясняване на събитията, пълното знание на природата на духовете, на тяхното предназначение, начин на действие, откритието на нашето бъдещо състояние и накрая, превръщането на спиритизма и неговите различни приложения в наука и учение. Древните са знаели началото, в наше време се знаят подробностите. В древността изучаването на тези явления е било привилегия на определени касти, които са ги откривали само на посветените в техните тайнства. В средните векове на тези, които са се занимавали с тях открито, са гледали като на магьосници и са ги изгаряли; но днес няма тайна за никого и никого не изгарят; всичко се прави посред бял ден и всеки може по желание да се просвети от това учение и да го упражнява, защото медиумите са навсякъде. Самото учение, преподавано днес от духовете, не съдържа нищо ново; ние го намираме откъслечно у много философи: индийски, египетски и гръцки, а като цяло – в учението на Христос. Каква е тогава ползата от спиритизма? Той потвърждава с нови аргументи и доказва с факти истини, които не са били признати или са били зле разбрани, възстановявайки истинския им смисъл, който е бил тълкуван неправилно. От религиозна гледна точка спиритизмът се основава на фундаменталните истини на всички религии: на съществуването на Бог, съществуването на душата, безсмъртието, наградата и наказанието в бъдеще; но той няма никакво особено богослужение. Неговата цел е да докаже на невярващите или на съмняващите се, че душата съществува, че тя надживява тялото, че след смъртта тя понася последствията от доброто и злото, извършени от нея по време на телесния живот; тези истини се съдържат и във всички религии. Като вяра в духовете спиритизмът принадлежи еднакво на всички религии и на всички народи, защото навсякъде, където има хора, има и души (или духове), защото техните прояви са съществували винаги и защото разказите за тях се намират във всички религии без изключение. И така, може да си гръцки ортодокс или римски католик, протестант, евреин или мюсюлманин и да вярваш в проявите на духовете, следователно – да бъдеш и спиритист, и това се доказва от факта, че спиритизмът има съмишленици във всички секти. Като нравствено учение спиритизмът е християнско учение, защото е развитие и приложение на учението на Христос – едно чисто учение, чието превъзходство не се оспорва от никого; очевидно доказателство, че това учение е закон Божи; неговата нравственост е достъпна за всички. Спиритизмът, бидейки независим от всякакъв вид богослужение, без да препоръчва нито едно от тях и без да се занимава с особени догми, не е особена религия, защото той няма своите свещеници, нито своите храмове. На тези, които го питат добре ли правят, като се придържат към определени обреди, той отговаря: „Ако мислите, че съвестта ви изисква това, изпълнявайте ги: Бог винаги възнаграждава намеренията.“ С една дума, той на никого не се налага насила; той не се обръща към вярващите, които се задоволяват със своята вяра, а към големия брой съмняващи се и невярващи; той не ги отнема от Църквата, защото те нравствено са се отделили от нея във всичко или отчасти; той ги кара да изминат три четвърти от пътя, за да влязат отново в нея; на нея T остава да изпълни само останалото. Наистина, спиритизмът опровергава някои вярвания, като например вечност на наказанията, веществен адски огън, личност на дявола и т.п.; но е известно, че тези вярвания, доведени до крайност, са раждали и винаги ще раждат невярващи. Ако спиритизмът, обяснявайки рационално тези и някои други догми, връща към вярата напусналите я, не прави ли той услуга на религията? Във връзка с това един достопочтен свещеник каза: „Спиритизмът те кара да вярваш в нещо; по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо.г Тъй като духовете са души, следователно, не може да се отричат духовете, без да се отричат душите. Като приемем този извод, се сблъскваме с извънредно простия въпрос: „Душите на умрелите могат ли да се дават на живите?“ Спиритизмът потвърждава това с веществени факти; какво доказателство може да се даде, че това е невъзможно? Ако това съществува, всички възможни отрицания няма да попречат то да съществува, защото това не е нито система, нито теория, а е закон на природата; а срещу законите на природата волята на човека е безсилна; искаме или не искаме, трябва да ги признаем и да се съобразяваме с тях в своите вярвания и навици. |
