|
Какво представляват тези духове? Каква роля играят те във Вселената? С каква цел общуват със смъртния? Такива са първите въпроси, които трябваше да бъдат решени. Скоро научихме от същите тези духове, че те не са отделни същества на творението, а истинските духове не живелите на Земята или в други светове; че тези души, след като напуснат телесната си обвивка, витаят в пространството. Стана невъзможно вече да се съмняваме, когато сред тях познахме свои роднини и приятели, с които можехме да разговаряме; когато те самите дадоха доказателства за своето съществуване, посочиха, че в тях само тялото е умряло, че душата им е жива, т.е духът, че те са тук, край нас, виждат ни и ни наблюдават както приживе, дават съвети на тези, които са обичали и чийто спомен за тях им доставя най-сладкото утешение. Въобще съществува напълно лъжлива представа за духовете; те не са отвлечени, неопределени същества, както мнозина си въобразяват, представяйки ги като слаба светлина или искра; напротив, те са реални същества, които имат своята личност и определен образ. Можем да си съставим приблизителна представа за това чрез следното обяснение. У човека има три съществени неща: първо, душа или дух, т.е. разумно начало, в което се намира мисълта, волята и нравственото чувство; второ, тяло или веществена обвивка, тежка и груба, с помощта на която духът влиза в отношения с външния свят; трето, перисприт, флуидна, ефирна, лека обвивка, която служи за свързващо звено и посредник между духа и тялото. Когато външната обвивка остарява и не може повече да действува, тя се разпада и духът я сваля, както плодът се освобождава от обвивката, дървото – от кората, с една дума, както свалят стара дреха, негодна за употреба; това се нарича „смърт“. И така, смъртта е унищожаване на грубата обвивка на духа: само тялото умира, духът – никога. По време на земния живот духът, така да се каже, е притиснат от връзките със свързаното с него вещество, което често прави способностите му недействителни; смъртта на тялото го освобождава от тези връзки; той се освобождава и получава своята свобода, като пеперудата, която излиза от пашкула; но той напуска само вещественото тяло и запазва перисприта, представляващ за него вид ефирно тяло, въздушно, безтегловно за нас, имащо форма на човешко и по всичко изглежда, първообразно тяло. В нормално състояние периспритът е невидим, но духът може да го подложи на своеобразни промени, които го правят временно достъпен за зрението и дори осезаем, както това се случва със сгъстената пара; по такъв начин духовете могат понякога да ни се показват при появата си. Чрез перисприта духът въздействува върху бездушното вещество и предизвиква различни явления, като шум, движение, писане и т.н. Чукането и движението служат на духовете като средство за доказване на тяхното присъствие и за обръщане на внимание по същия начин, както някой чука на вратата, за да ви уведоми, че идва при вас. Някои духове не се задоволяват с умерено чукане, а вдигат шум, като че ли се чупят съдове, отключват се или се заключват врати или се събарят мебели. Посредством условни удари и движения те могат да изразяват своите мисли, но писането им изглежда най-добро, най-бързо и най-удобно средство: затова те го предпочитат. По същата причина, по която могат да накарат някого да пише думи, те могат и да движат ръката, която да рисува, да пише музикални ноти, да свири на инструмент; накратко казано, като нямат собствено тяло, те използуват тялото на медиума, за да се покажат на хората по чувствен начин. Духовете могат да се явяват и по много други начини. Някои личности, наречени чуващи медиуми, имат способността да ги чуват и по този начин могат да разговарят с тях; други ги виждат: това са виждащите медиуми. Духовете, явяващи се на зрението, се представят изобщо в образ, подобен на този, който са имали по време на живота си, но замъглен; понякога този образ има външен вид на живо същество, така че често са ги вземали за живи и са могли да говорят с тях и да им стискат ръцете, без да подозират, че пред себе си са виждали духове, и са ги познавали само по внезапното изчезване. Способността духовете да се виждат въобще и постоянно е много рядка способност, но отделни явления се случват доста често, особено по време на смъртта; освободеният дух, изглежда, като че ли бърза да види своите приятели и роднини, да ги уведоми, че е напуснал земята и да им каже, че е жив. Нека всеки надникне в спомените си – и ще види, че е имал много истински случки от подобен характер не само нощем, по време на сън, но и посред бял ден, при пълно бодърствуване, за които случаи не е могъл да си даде ясна сметка. По-рано са разглеждали подобни случаи като нещо свръхестествено и чудотворно и са ги приписвали на вълшебничеството и магьосничеството; сега невярващите ги отнасят към въображението; но откакто спиритичната наука дава ключ за такива явления, стана известно по какъв начин стават и че са естествени явления. Смята се още, че духовете, само защото са духове, трябва да имат изключителни знания: обаче опитът доказа, че това е заблуда. Сред направените от духовете съобщения някои са изпълнени с дълбокомислие, високо красноречие, мъдрост, нравственост, доброта и благосклонност; други обаче са твърде обикновени, лекомислени, дори груби и разкриват едно жалко състояние на ума. Очевидно е, че те не могат да произлизат от един и същ източник и че ако има добри духове, има също и зли. Естествено духовете, които са души на хора, не могат да станат съвършени веднага след напускане на тялото и че докато не постигнат успехи, те запазват несъвършенствата на телесния живот, поради което ние виждаме духове с различна степен на доброта и злоба, знания и невежество. |
