|
УВОД Без любов към Бога и любов към ближния няма спасение Около 1850 година в Съединените американски щати вниманието на много хора бе привлечено от различни странни явления, състоящи се в шум, чукане и движение на различни предмети без известна причина. Тези явления се повтаряха често, самопроизволно, с необикновена сила и постоянство; но беше забелязано също, че те стават предимно под влияние на особени личности, които бяха наречени „медиуми“ и които можеха по някакъв начин да предизвикат тези явления по свое желание, което послужи за повод опитите да се повтарят. Най-често за това употребяваха маси не защото тази вещ повече от други спомагаше за подобни опити, а единствено по причина, че тя е подвижна, по-удобна и е по-лесно и естествено да се седне около масата, отколкото около някоя друга мебел. Така беше постигнато въртене на масата, след това движението Ј във всички посоки, странични подскачания, обръщания, изправяния, силни удари и т.н. Отначало това явление беше наречено „въртящи се“ или „танцуващи маси“. По това време такова явление би могло да бъде обяснено с действието на електрически, магнитен или някакъв друг неизвестен ток; такова е и първоначалното мнение. Но скоро в това явление беше забелязано действието на разумна сила. Движенията се подчиняваха на волята на човека, масата се насочваше надясно или наляво към посоченото място или лице, повдигаше се на един или на два крака, удряше определен брой пъти, чукаше в такт и т.н. Оттогава стана ясно, че причината не е чисто физическа и опирайки се на аксиомата, че „ако всяко действие има причина, то всяко разумно действие трябва да има също разумна причина“, стигнаха до извода, че причината за това явление трябва да бъде разумна. От какво естество би могла да бъде тази разумна причина? Ето къде беше въпросът. Първата мисъл беше, че това би могло да бъде отражение на разумната сила на медиума или на присъствуващите, но скоро опитът доказа невъзможността на подобно предположение, защото бяха получени резултати, напълно чужди на мислите и сведенията на присъствуващите лица и дори противоречащи на техните представи, воля и желания; следователно те биха могли да принадлежат само на невидимо същество. Средството да се убедим в това беше много просто: трябваше да се поведе разговор с това същество, което беше направено посредством определен брой условни удари, означаващи „да“ или „не“ или означаващи букви от азбуката, и по такъв начин бяха получени отговори на различни зададени въпроси. Тези явления бяха наречени „говорещи маси“. Всички същества, влезли в контакт с хората по този начин и попитани за тяхното естество, обявиха, че те са духове и принадлежат към невидимия свят. Тъй като подобни действия се извършваха на много места и посредством различни лица и привлякоха вниманието на сериозни и просветени хора, невъзможно е да се допусне, че това е само игра на въображението. От Америка това явление премина във Франция и в други страни на Европа, където няколко години въртящите се и говорещи маси бяха на мода и се превърнаха в забавление в гостните; след това им се наситиха и ги изоставиха, за да се заемат с други развлечения. За кратко време явлението се появи в друг вид, което го изведе от областта на простото любопитство. Рамките на това кратко описание не позволяват да проследим всичките му фази; преминаваме направо към това, което е най-характерно и което особено привлече вниманието на сериозните хора. Предварително ще кажем мимоходом, че реалността на явлението срещна много противници; едни от тях, без да обръщат внимание на безкористността и достойнството на изпитателите, виждаха в него само фокусничество. Хората, които не признават нищо извън материята, които вярват само във видимия свят, които мислят, че всичко умира заедно с тялото, с една дума – материалистите, представящи себе си за „волнодумци“, поставиха съществуването на невидимите духове в една редица с нелепите басни; те нарекоха луди тези, които приемаха нещата сериозно, и ги засипваха с язвителни насмешки. Други, които не бяха в състояние да опровергаят фактите и намирайки се под влияние на особен вид представи, приписваха тези явления изключително на влиянието на дявола, с което се мъчеха да изплашат боязливите. Но в наше време никой не се бои от дявола; за него толкова много се говори и в такива различни видове го представят, че са свикнали с тази мисъл и много хора биха искали да се възползуват от случая и да видят какъв е той в действителност. Резултатът беше, че като се изключат малко страхливите жени, обявата за появяването на истинския дявол беше привлекателна за всички онези, които го бяха виждали по-рано само на картинки или на театралната сцена; за мнозина това появяване беше силна възбуда; така че желаещите с това средство да преградят пътя на новите идеи се разминаха с целта си и станаха, без да искат, пропагандатори – толкова по-истински, колкото по-силно възразяваха срещу тях. Другите критики нямаха по-голям успех, защото на доказаните факти и точните разсъждения те не можаха да противопоставят нищо повече от едно голо отрицание. Съобщенията чрез удари бяха бавни и непълни; разбраха, че подвижните неща, като например кошничка, дъсчица, към които прикрепваха молив и върху които слагаха пръстите си, се движеха и чертаеха букви. Впоследствие видяха, че тези неща са само принадлежности, без които може; опитът доказа, че духът, въздействувайки върху бездушния предмет и управлявайки го по своя воля, може да действува и върху ръката и да движи молива. Тогава се появиха пишещите медиуми, т.е. лица, които пишат неволно под влиянието на духовете и стават по този начин техни оръдия и преводачи. Оттогава съобщенията нямат вече ограничения и обмяната на мисли може да се извършва със същата скорост и развитие, както между живи хора. Появи се обширно поле за изследване, откриване на нов свят: свят на невидими, незрими същества, както посредством микроскопа беше открит светът на безкрайно малките същества. |
