|
Мнението на индийския археолог Б. Суба Pao e малко по-различно. Според него дравидите са се появили в района на Раджастан около 2000-та г. пр. н.е. Този период частично е съвпаднал с последната фаза на харапската култура и може би именно това е оставило дравидския отпечатък върху нея. Оттам предците на съвременните дравиди са минали през Централна Индия и са стигнали в Южна Индия около 500-та г. пр. н.е. Това бавно придвижване на дравидите на юг според Суба Pao обяснява, първо, прекъсването в хронологията, което съществува между културата на Харапа и южноиндийския мегалит. Второ, то хвърля светлина върху проблема кога е възникнала културата на желязото в Индия (както е известно, тази култура се е появила в Централна Индия по-рано, отколкото в Южна Индия). Английският учен Фюрер-Хаймендорф също е на мнение, че дравидите, носители на мегалитна култура, са се появили в Южна Индия едва в средата на първото хилядолетие пр. н.е. Съпротивата на местните племена е забавила движението им с няколко века или дори с цяло хилядолетие. Както вече казахме пo-горе, има разминаване в датирането на мегалитните погребения в Индия. Така например според индийския археолог Айянан желязното оръжие от мегалитните погребения на тода може да бъде датирано около първото хилядолетие пр. н.е. Затова се налага да бъдат допълнително мотивирани и проверени датите, които Суба Pao и Фюрер-Хаймендорф определят за късното разпространение на мегалита в Южна Индия (500 г. пр. н.е.). Археологията тепърва трябва да каже тежката си дума относно проблема за заселването на древните дравиди в Индия и относно маршрута им по страната. Откъде са дошли прародителите на съвременните дравиди и тоди в Индия – можем само да правим предположения. Според редица учени, включително и английския археолог Ричард Хол и индийския учен Дейвид, прародината на дравидите е била в Шумер и Елам. Според Фюрер-Хаймендорф родината им е Иран. Мнението на Т. Б. Наяр е, че дравидите, за които е характерна мегалитната култура, са една късна емигрантска вълна от Кавказ. Всички тези хипотези и предположения не си противоречат взаимно. Може би преди няколко хиляди години Двуречието, Иран и Кавказ са били район, повече или по-малко обединен в културно отношение, населен с племена, които са говорили древни дравидски или сродни на тях езици. Според Т. Б. Наяр единството на тази култура и на езиците по-късно било нарушено от нахлуването на семитски и индоарийски племена. Древните дравидски племена (можем да ги наречем протодравидски) обикаляли целия регион от границите на Шумер и Елам до Аму-Даря и Сър-Даря и Кавказ. Редица удобни планински проходи в Северозападна Индия вероятно са им спомогнали да подчинят и тази страна. Имиграционният поток на тези племена в Индия може би не е бил единен нито във времето, нито в пространството. Маршрутите им засега не са проучени достатъчно. Част от тях са могли да минават по суша, а друга – по море. Песента за корабите на скотовъдците тоди дава тема за размисъл. Материалът, с който разполагаме, ни кара да мислим, че тези племена са навлезли в Индия или от северозапад, или от запад. По-нататъшното сравнително изучаване на археологичния, етнографския, антропологичния и лингвистичен материал може би ще ни помогне да възстановим ако не целия, то поне част от древния път на така наречените протодравиди – прародителите на съвременните дравиди и тоди. Вероятно чак тогава загадката на тода, това странно индийско племе, ще бъде разкрита. И не само на племето тоди, а и на цяла група народи, които са известни на съвременниците им като дравидски. ЛЮДМИЛА ШАПОШНИКОВА Откъс от книгата „Тайната на племената от Сините планини“. Москва. Издателство „Н а у к а“ – 1969 г. |
