За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 60

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Мнението на индийския археолог Б. Суба Pao e малко по-различно. Според него дравидите са се появили в района на Раджастан около 2000-та г. пр. н.е. Този период частично е съвпаднал с последната фаза на харапската култура и може би именно това е оставило дравидския отпечатък върху нея. Оттам предците на съвременните дравиди са минали през Централна Индия и са стигнали в Южна Индия около 500-та г. пр. н.е. Това бавно придвижване на дравидите на юг според Суба Pao обяснява, първо, прекъсването в хронологията, което съществува между културата на Харапа и южноиндийския мегалит. Второ, то хвърля светлина върху проблема кога е възникнала културата на желязото в Индия (както е известно, тази култура се е появила в Централна Индия по-рано, отколкото в Южна Индия). Английският учен Фюрер-Хаймендорф също е на мнение, че дравидите, носители на мегалитна култура, са се появили в Южна Индия едва в средата на първото хилядолетие пр. н.е. Съпротивата на местните племена е забавила движението им с няколко века или дори с цяло хилядолетие. Както вече казахме пo-горе, има разминаване в датирането на мегалитните погребения в Индия. Така например според индийския археолог Айянан желязното оръжие от мегалитните погребения на тода може да бъде датирано около първото хилядолетие пр. н.е. Затова се налага да бъдат допълнително мотивирани и проверени датите, които Суба Pao и Фюрер-Хаймендорф определят за късното разпространение на мегалита в Южна Индия (500 г. пр. н.е.). Археологията тепърва трябва да каже тежката си дума относно проблема за заселването на древните дравиди в Индия и относно маршрута им по страната.

Откъде са дошли прародителите на съвременните дравиди и тоди в Индия – можем само да правим предположения. Според редица учени, включително и английския археолог Ричард Хол и индийския учен Дейвид, прародината на дравидите е била в Шумер и Елам. Според Фюрер-Хаймендорф родината им е Иран. Мнението на Т. Б. Наяр е, че дравидите, за които е характерна мегалитната култура, са една късна емигрантска вълна от Кавказ.

Всички тези хипотези и предположения не си противоречат взаимно. Може би преди няколко хиляди години Двуречието, Иран и Кавказ са били район, повече или по-малко обединен в културно отношение, населен с племена, които са говорили древни дравидски или сродни на тях езици. Според Т. Б. Наяр единството на тази култура и на езиците по-късно било нарушено от нахлуването на семитски и индоарийски племена. Древните дравидски племена (можем да ги наречем протодравидски) обикаляли целия регион от границите на Шумер и Елам до Аму-Даря и Сър-Даря и Кавказ. Редица удобни планински проходи в Северозападна Индия вероятно са им спомогнали да подчинят и тази страна. Имиграционният поток на тези племена в Индия може би не е бил единен нито във времето, нито в пространството. Маршрутите им засега не са проучени достатъчно. Част от тях са могли да минават по суша, а друга – по море. Песента за корабите на скотовъдците тоди дава тема за размисъл. Материалът, с който разполагаме, ни кара да мислим, че тези племена са навлезли в Индия или от северозапад, или от запад.

По-нататъшното сравнително изучаване на археологичния, етнографския, антропологичния и лингвистичен материал може би ще ни помогне да възстановим ако не целия, то поне част от древния път на така наречените протодравиди – прародителите на съвременните дравиди и тоди. Вероятно чак тогава загадката на тода, това странно индийско племе, ще бъде разкрита. И не само на племето тоди, а и на цяла група народи, които са известни на съвременниците им като дравидски.

ЛЮДМИЛА ШАПОШНИКОВА

Откъс от книгата „Тайната на племената

от Сините планини“.

Москва. Издателство „Н а у к а“ – 1969 г.


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 60

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред