За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 57

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Ето нагледен пример:

Неотдавна, а именно в края на юли, в приемната на мисис Т., приятелката на О. А. Новикова, се събраха триста души учени аристократи. Сър А. А. ми разказваше пред всички и даже се хвалеше със своя фатален дар да убива хора от разстояние посредством злата си мисъл. В присъствието на учени професори психисти той назова няколко добре известни в лондонското общество лица, които за свое съжаление умъртвил, без да иска, само за това, че в яда си им пожелал „зло“. В три различни случая приятели изследователи на пси-явленията правели с него опити и се убедили в неговата сила. Една млада, здрава и твърде красива дама от висшето общество, която той назова по име, в стремежа си да му попречи да бъде избран в парламента, започнала да го клевети. Като се научил за това, той извикал в яростта си: „Жената, която има такъв отровен език, заслужава смърт!“ Според направените справки в същия този ден тя се разболяла и след месец умряла.

– Та това е чисто магьосничество, черна магия по нашему! – извиках с негодувание. Това е ужасно!

– Извинете – учтиво ме прекъсна кеймбриджски професор психист – ние в Европа не вярваме в чаро-действото, още по-малко в магията. Ако нещата стоят точно така, както сър А. твърди, а ние имаме записани много подобни случаи, то такова въздействие от разстояние се нарича зловреден психически ток, действащ по подобие на месмерическите токове...

Отвикнала в Индия от великосветските маниери, аз едва не се изсмях в лицето на почтения професор. Струва ми се, и то не без основание, че английският учен, който вярва във възможността за пси-въздействие от разстояние, няма право да критикува вярата в магията. Но работата не е в названието, а в неоспоримата тъждественост на изучаваните от нас явления. Учените, които се мръщят на „Обществото за психически изследвания“ и които явно презират спиритуализма и наричат теософите „неолунатици“ (по-просто казано, луди), обясняват своите враждебни чувства към всичко отвлечено с това, че точните математически науки не приемат нищо на вяра. Те отхвърлят съществуването на всичко, което не може да бъде проверено с помощта на научен апарат или посредством едно от нашите пет чувства.

На тези учени бихме могли да припомним, че те приемат на вяра например пространствения ефир. Това е вещество, което се изплъзва от засичане с нашите сетива, още повече от който и да е дух по спиритическите сеанси. Но научните светила решиха да вярват в светоносния ефир, защото никакви напъни на тяхното въображение не можаха да изработят нещо по-добро от тази хипотеза, с чиято помощ се помъчиха да обяснят явлението светлина.

Светът се състои не само от атоми и самите учени, както е известно на всички, трябваше да отредят на материята второстепенно място, а на силата, за която те също нищо не знаят – първо. Ако учените смятат, че е логично да се вярва в пространствения ефир и в закона за привличането, като зачисляват невидимото вещество и неосезаемата сила в каталога на естествознанието, защо да не направят същото и с душата на човека? Но те отказват да разсъждават за подобна ерес като душата и даже се възмущават при споменаването на полуматериалния призрак, когото ние наричаме „двойник“. Ако no-горе споменатите две хипотези са възникнали вследствие на дълга поредица от напълно доказани и неопровержими научни факти, които се дължат на откритието на индуктивния способ – то все пак те, без да се гледа на всичките заключения, са само едни хипотези.

Още от времето на първия човек, не по-зле от ефира и привличането, душата е демонстрирала своето съществуване. А както доказват 3000 констатирани явления от „Обществото за психически изследвания“, човешкият двойник демонстрира себе си не по-малко обективно от „лъчистата материя“ (четвъртото състояние на материята), до неотдавна още осмивано от учените. Както тази материя може да бъде направена видима за всички благодарение на известни комбинации на газове и електричество, тъй и „двойникът“ може да бъде видим само при известни психо-физиологически условия. Но ако никой не успее да докаже, че 3000-те споменати случая на наблюдавани привидения, показанията на спиритистите, а заедно с тях и научните наблюдения на химика Крукс над двойника Кети Кинг са една измама и халюцинация, волю-неволю учените ще бъдат принудени да се заемат сериозно и с изследване на „привиденията“.

Ако суровият закон на индукцията позволява на представителите на точните науки вследствие на вибрациите на светлината и падналата ябълка да предполагат съществуването както на ефира, така и на закона за привличането – то защо те да не допуснат, макар и само като хипотеза, съществуването не само на „двойник“, но и на самата човешка душа? Нима проявите на душата са по-малко очевидни, отколкото пространственият ефир и привличането, а самата душа е по-малко осезаема и хипотетична от тях? Ако учените имат своите основания да предават на светоносния и хипотетичен ефир ролята на физическа душа на макрокосмоса, съществуването на която се доказва от светлината, топлината и пр., то и ние имаме също такива, ако не и по-големи основания да отнасяме към съществуването на душата, която е светоносният ефир на микрокосмоса или на човека, всички наши тъй правилно наречени „душевни“ прояви ...

Ако ни възразят, че едното принадлежи към физическия свят и подлежи на изследване от точните науки, а другото – към света на отвлеченото и е в периметъра на метафизиката, която не се допуска от материалистите в разряда на техните науки, то ние ще напомним на учените, че това разделение е тяхно дело. Не природата, а те самите начертаха такава разделителна линия, без да имат за това нито основание, нито право. Нима те знаят точно какво е материя и какво не-материя, като си позволяват тъй своеволно да се разпореждат в областта на природата? Готови ли са да ни кажат къде свършва веществото и къде започва чисто духовната област или даже онова, което те сега наричат „сила“, без да разбират сами значението на измисления от тях термин? Впрочем нека те наричат нещата с каквито щат имена, но само да престанат да уверяват света, че техният ефир например е по-малко хипотетичен, отколкото отхвърляната от тях човешка душа.

Все пак какво знаем днес за полуматериалния двойник? Засега ние предполагаме, че двойникът е вътрешната сянка на човека, отразяваща светлината на душата. Тази сянка обикновено остава невидима и неосезаема, но в резултат на силно душевно сътресение или на пълен разгар на страстите, при наличието на голяма опасност тази сянка може да се отдели от физическото тяло и да се прояви независимо от физическите органи ...

Нашата защитна реч е привършена. Нека читателят безпристрастно реши кое от двете представлява по-голям абсурд: вярата ни в трансцеденталната сила на човека, в медиумните явления и даже в магьосниците, с техните двойници и магии, или пък вярата, във вълшебния „космос-кокошка“, който се е зародил в самия себе си и се е излюпил от собственото си яйце.

Ние каним скептиците от Индия, особено от мадраския край, да посетят Сините планини. Нека да поживеят там няколко месеца и да се запознаят със „загадъчните племена“ на Нилгири, главно с мулу-курумбите. Нека поговорят и със старите заселници, но преди това трябва да спечелят доверието им, защото иначе страхът от съвременната наука и общественото мнение ще ги накара да премълчат много доказани факти и преживени истини. А после, когато се върнат в Европа, нека скептиците да отхвърлят, ако могат, реалността на магията.


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 57

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред