|
Има съзнателна, както и несъзнателна магия. Сомнамбулът действа и по двата начина1: под влиянието на собствения си и под натиска на чужд импулс, т.е. на магьосника хипнотизатор. Ако е зъл, отмъстителен и порочен човек, той може да причини съвършено безнаказано и сигурно огромна вреда на своя субект. Отправяйки заразената си с пороци мисъл и сила на волята към избраната жертва, особено ако тя е по-слаба от него, магнетизаторът може да възбужда в нея каквито поиска страсти, да вкара зародиша от която му хрумне болест и най-сетне даже да я умъртви. Ако е доказано, че хипнотизаторите завладяват съвършено мислите на субектите, като ги заставят да виждат несъществуващото, да чуват въображаемото и т.н. (те могат да накарат умствено и физически здравия човек да си въобрази, че столът е кон, че той се качва върху му, препуска и прескача препятствия с него, сетне конят го повлича и сваля, като си счупва ръце и крака), ако всичко това може да направи един прост хипнотизатор, защо да не може да го извърши и магьосникът? 1 Сомнамбулите са също хипнотизирани. По-могъщата сила взема надмощие и управлява по-слабата като своя собствена. Както неведнъж сме посочвали в нашия разказ, разликата между хипнотизатора или магнетизатора, от една страна, и магьосника или природния хипнотизатор, от друга, се състои само в количеството и качеството на изпращаната от него пси-сила. Ако единият може да действа тъй силно на човешкия мозък, че е способен да причини временно умопобъркване, а другият, съсредоточавайки се върху заболелия орган, да го излекува, като произвежда в него благоприятна реакция, то защо, пита се, да е тъй немислимо за вярване, че магьосникът също е способен да отправи „змийски поглед“ (същия този магнетичен ток) върху който и да е жизнен орган на избраната от него по-рано жертва и разрушавайки го безспирно, да убие човека също тъй, както и звяра? Това е още едно доказателство, че разликата между порочния, отмъстителен магнетизатор и магьосника е само в името. Защо, питаме д-р Шарко и другите учени, които се убедиха в действителността на „животинския магнетизъм,“ щом като му промениха названието на „хипнотизъм“ – ако здравият магнетизатор може да отдели част от своята жизнена сила и я даде на своя пациент, то защо да не може подобно на вампира да изсмуче от своята жертва и последните Ј сили? Ако се вярва в едното, не може ли да се вярва и в другото? А веднъж повярва ли, убеди ли се човек в двете способности, невъзможно е да не се признае магията и действието при хипнотизма на една и съща вродена сила у човека. Има много доказани случаи, когато магнетизаторът е извършвал престъпления и дълго време е вършил такива отвратителни постъпки, пред които мулу-курумбът, въздействал върху малкия Симпсън, е просто един палав ученик.1 Силата на волята у такъв един негодяй способства за същата тази магия, а порочното въображение – за същото това омайване. А ако в добавка на това надареният с такава сила човек има властта да направлява към тъмни дела своя собствен двойник или двойника на жертвата си, то с какво той ще се отличава от мулу-курумба? Злото, на което той е способен, може в такъв случай да приеме положително грандиозните размери на средновековните явления: „Луденските бесове“ или „Салемските вещици“ – пуритански спомени в летописите на Нова Англия. 1 Три години преди смъртта си Жюл-Фавр изпратил на 20-годишна каторга един италианец – магнетизатор. Под предлог, че лекува и извършва опити този негодяй избирал момичета от богати семейства, привеждал ги в състояние на пълен транс и ги подчинявал на волята си. След това ги карал да обират родителите си в негова полза, като не помнят извършеното. Освен това той им заповядвал да му правят нощни визити в стаята, която той заемал, където ги обезчестявал. Вследствие на пълното незнание на науката какво е „жизнената сила“, кое предизвиква нейните прояви и какво я кара безследно да изчезва, а заедно с нея и силите на магнетизма – ние протестираме против решенията на науката по тези въпроси. Като не е изучил тази сила поради нейната неуловимост и без да знае самата Ј същност, никой не може да съди за нейните свойства, функции, степени, а най-малко от всичко – за нейните размери и могъщество. Засега учените не са в състояние да ни обяснят какво нещо е „жизнената сила“, а като нямат понятие за нейните огромни възможности, как могат да изискват от нас уважение към техните решения в такива случаи? Ние знаем едно нещо: тази сила заплашва не само да развенчае досегашното разбиране за материята, но и да залее цялото земно кълбо с една вълна от суеверно безумие. Ето защо науката трябва да построи навреме здрави бентове, в които да укроти това суеверие. |
