|
По този начин двамата курумби уловили един чифт жълти лястовички за малкия Симпсън. Но заедно с това те уловили и самото момче. Единият от курумбите го „омагьосал“ тъй, както омагьосвал птиците. Той завладял неговата воля, започнал да управлява мислите му, направил от него една вещ, с която си служил по своя воля, както хипнотизаторът с полицейския агент. Цялата разлика между двата процеса е в това, че докторът започвал с видимо движение на ръцете и употребявал научния метод на магнетизацията. Курумбът не правел нищо такова: той вероятно само е погледнал момчето по време на лова и се е докоснал до него. От този ден с племенника на мисис Симпсън станала явна промяна. Той посърнал, станал тъжен, изгубил своята жизненост, престанал да тича и играе. Здравето на детето не се променило и апетитът му си оставал добър, но то като че ли остаряло с няколко години и домашните му често забелязвали, че ходи като насън. Скоро в къщата започнали да се губят сребърни неща, лъжици, захарници, даже сребърното разпятие, а след това и златните неща на мисис Симпсън. В семейството се надигнала тревога. Въпреки всички предпазни мерки и старанията да се улови крадецът, нещата изчезвали едно след друго от здраво затворения шкаф, чийто ключ винаги се съхранявал у старата госпожа. Полицията, към която се обърнали, се оказала безсилна да намери следите на крадеца. Подозрението падало върху всички, без да се спре конкретно на никого. Домашната прислужница била стара и мисис Симпсън гарантирала за нея като за себе си. Една вечер от Мадрас се получил пакет, в който имало тежък златен пръстен. След като го скрила в един железен шкаф и поставила ключа под възглавницата си, старата жена решила да не спи цялата нощ. За по-голяма сигурност даже се отказала от своята чаша бира, преди да легне. От едно известно време тя била забелязала, че след като я изпие, главата Ј натежавала и заспивала веднага. Момчето спяло в един килер до спалнята Ј. В два часа през нощта тя видяла племенника си да влиза в стаята. Едва не го попитала какво иска, но изведнъж се спряла и с примряло сърце притаила дъх. Момчето било като в транс. Очите му били широко разтворени, а лицето му имало, както тя разказвала в съда, сурово, почти зверско изражение. То дошло направо при кревата и тихо измъкнало ключа изпод възглавницата, тъй тихо и ловко, че тя no-скоро виждала, отколкото чувствала ръката му под себе си. След това отворило шкафа, потършувало из него, затворило го, отново турило ключа под възглавницата и си отишло в килера. Можем да си представим изненадата на мисис Симпсън – известно време след това останала неподвижна в кревата. Нейният любим племенник да е крадец! Но къде ли крие той крадените неща? Тя решила да почака, за да узнае тайната до най-малките Ј подробности. Тихо и бързо се облякла мисис Симпсън и надникнала в килера. Племенника Ј го нямало, но вратата към двора била отворена. Тя тръгнала след него, излязла също навън и видяла сянката му да се мярка при птичарника. Нощта била лунна, светла. Тя ясно забелязала, че наведено при прозореца, момчето заравя нещо в земята. Тогава възрастната жена решила да чака до сутринта. „Момчето е лунатик – помислила си тя. – Вероятно и всички изчезнали неща са там и ще се намерят. Ще бъде излишно да го будя и плаша сега ...“ Тя се върнала в стаята си, но не преди да се убеди, че детето също се е върнало в килера. Минавайки покрай неговата стаичка, тя се убедила, че то спи дълбоко, макар очите му да били тъй широко отворени, както тогава, когато се приближило до кревата Ј за ключа. Това я учудило и изплашило страшно. Дълго време стояла над него, но решението Ј да „чака до сутринта“ не я напуснало. С пукването на утрото повикала синовете си и им разказала подробно нощната сцена. Те отишли на набелязаното от нея място при птичарника и скоро намерили прясно разкопана земя. Очевидно момчето имало съучастници. Умната жена разбрала, че с разпит вероятно нищо няма да узнае, а ще затрудни повече разплитането на тъмната история. Ето защо, щом момчето се върнало от училище, тя го посрещнала както обикновено, нахранила го и само зорко го наблюдавала. След края на закуската, отивайки да си умие ръцете, тя си свалила пръстена и нарочно го оставила на масата. Очите на момчето светнали при вида на златната вещ и мисис Симпсън видяла ясно през рамо как то бързо пъхнало пръстена в джоба си. След това станало и равнодушно излязло от къщата. Но тук тя го спряла. – Къде е пръстенът ми, Том? – попитала тя. – Защо го взе? – Какъв пръстен? – отговорило момчето. – Аз не съм виждал вашия пръстен. – Но той е в джоба ти, малък негоднико – извикала тя и му ударила тежка плесница. После се хвърлила върху спокойно стоящото момче и извадила от джоба му пръстена, за да му покаже. Момчето изобщо не се защитавало. – Че какъв пръстен е това? ... – сърдито я попитало то. – Това е шепа златни зърна. Аз ги взех за своите птички ... Защо ме биете? .. . – Безсрамен лъжец и крадец. Ами всички златни и сребърни вещи, които ти ми открадна през тези два месеца, те също зърна ли бяха според теб? Къде ги скри? Казвай no-скоро, или ще пратя за полицията ... – викала яростно старицата. – Никакви ваши неща не съм крал ... – възмутил се малкият. – Аз никога нищо не съм вземал без позволение освен малко зърна и хляб ... за птичките. – Откъде си крадял зърната? От шкафа ... Но нали вие сама ми позволихте да си вземам. Такива златни зърна няма на пазара, инак аз и това не бих искал от вас. |
