|
За пешеходеца вечер и нощем е доста опасно да излиза от къщи, особено без оръжие, и да минава през тези гъсталаци. Неочакваната среща с леопард, а понякога и с тигър, без да смятаме свирепите диви котки, задържа у дома му всеки, който живее далече от разчистения център на града или пък няма карета. Къщата на баба Симпсън се намирала далеко от главните алеи на Ути, а веднага след нея започвала гората. На момчето било забранено да ходи там. А то страстно обичало птичките. В стопанските сгради имало стар обор, осветен от големи прозорци, който момчето обърнало в птичарник. Там то отглеждало всевъзможни породи птички – от папагала до колибрито на Сините планини, мъничкия „юй-му“. Нямало само нилгирийска лястовичка. Това мъничко жълто създание, извънредно диво и хитро, хвърчи твърде високо и почти е невъзможно да го примамиш в примка. Веднъж, увлечено в своята страст, детето се отдалечило твърде много от къщи, в самия център на гъсталака. Пред него от дърво на дърво скачала лястовичка и то се мъчило да я улови. Тъй бягало подир нея до залеза на слънцето. Ако в Индия преходът от деня към тъмната нощ става много бързо, то в Ути, заобиколен от всички страни с големи планини и скали, това става почти мигновено. Като се видяло в гъстата гора, почти в съвършена мъгла, момчето се уплашило и побързало към къщи. Но по пътя в обувките му влязло трънче, което го накарало да седне и да ги събуе. Докато се мъчело да намери уболото го трънче, от дървото почти на главата му скочила дива котка. Уплашеният звяр се наежил и се приготвил да нападне. Нещастното момче страшно се уплашило и високо закрещяло. Но в същата минута две стрели пронизали звяра, накарали го да изпусне от устата си котенцето, което носел, и да се търколи в дълбокия ров. Двама полуголи, мръсни и отвратителни курумби изскочили от своята засада, сграбчили убитото животно и се заприказвали с момчето, като се присмели на неговия страх... Мулу-курумбите не са някакво чудо в Ути. Тях човек винаги може да види по пазарите. В същото това време, когато „медовите“ тейна-курумби никога не се приближават към населените места, техните братя ,,мулу“ (трънените курумби) като че ли търсят контакт с белите, от които те често печелят анна и пейси (стотинки) за някаква черна работа и услуги. Затова и малкият евро-азиатец, вместо да се уплаши, почувствал благодарност към двамата курумби, който тъй навреме го избавили от ноктите на дивата котка. Момчето знаело техния език както всички деца, израснали в тези планини. Боейки се да върви само, то убедило двамата си спасители да го изпратят до дома, като обещало там да им даде ориз и ракия. Те се съгласили и тримата тръгнали надолу. По пътя то им разказало за своето затруднение с лястовичката и курумбите му обещали за малко възнаграждение да примамят няколко такива птички в примката си. Курумбите са прочути с изкуството си на ловци: те ловят тъй леко малка птичка или зверче, както убиват тигър или слон. Като зверолови те са първи в планината. Накрая се условили да се срещнат на другия ден в долината и да идат на лов за птички. С една дума, те се сприятелили. Като се върнало вкъщи, момчето разказало на леля си за оказаната му от джуджетата услуга. Тя им дала няколко медни монети и малко ракия, след което веднага ги изпроводила. Бабата, както и всички евро-азиатци, се гнусяла много от „негрите“. Мисис Симпсън смятала за басни всички разкази за силата на „магьосниците“. Но нейното отвращение към малките „черни“ чудовища по принцип било много силно. Тя забранила на племенника си всякакви срещи с тях. Момчето, което се страхувало да не пропусне случая, за да се сдобие най-после с желаната птица, не Ј казало нито дума за своето намерение да иде на лов с тях на другия ден. Те се срещнали и то се върнало вечерта с един чифт жълти лястовички. Увлечено от своята страст за птици и възбудено от лова през този ден, бедното момченце забравило всякакво чувство на отвращение и даже не забелязало как често ръцете му се допирали до ръцете на курумбите, които няколко пъти го пипали нарочно. Под предлог, че харесват неговата пъстра дрешка, те няколко пъти го поглаждали по гърба. Бедното, то още било дете! Дотогава имало твърде малко отношения с туземци, които то презирало като идолопоклонници и „негри“. А вероятно не било и чувало до каква степен се боят от джуджетата местните жители. Тук трябва да се разкаже как курумбите ловят птиците. За повърхностния наблюдател тази операция е много проста. За внимателния – тя представлява любопитно явление. Джуджето взема едно малко колче и след като го повърти в ръце, сякаш ще го полира, прикрепя го на около два фута от земята на първия попаднал храст. След това ляга по корем на няколко крачки оттам, съсредоточава погледа си върху една избрана от него птица и търпеливо чака. Ето какво разказва К. Бетлър, който неведнъж е бил очевидец на такъв лов. „В това време очите на курумба приемат странно изражение... Аз съм забелязвал нещо такова само в погледа на змията, когато тя, дебнейки плячката си, устремява погледа си върху жертвата, с който я омайва, а така също – в очите на черните майсурски жаби. Този неподвижен стъклен поглед свети като че ли с някаква вътрешна студена светлина, привлича към себе си и заедно с това отблъсква. За няколко рупии един курумб ми позволи да присъствам при лова му. Птичката, безгрижна и весела, си подхвръква и чурулика. Изведнъж тя спира, като че ли се ослушва. Склонила главичка настрана, тя остава няколко секунди неподвижна. След това се отърсва и явно се сили да хвръкне. И понякога хвръква, но твърде рядко. Обикновено като че ли нещо я привлича към омагьосания кръг и тя започва странично да се приближава към колчето. Перцата Ј са настръхнали, тя тихо и жално писука и все повече се приближава с малки нервни крачки ... Най-сетне птичката е близо до „омагьосания“ кол. С едно подскачане тя каца на него и нейната съдба е предрешена! ... Тя вече не може да мръдне от кола и стои като залепена за него. Тогава курумбът се хвърля върху бедното омаяно създание с бързина, на която би завидяла змията. Ако му дадете само няколко медни гроша в добавка към предварително уговореното заплащане, той на място ще изяде птицата жива, с перата, човката и ноктите!...1" 1 Бетлър е известен ловец в Мадрас, родом от Канада. Заедно с У. Дейвидсън няколко години те пътешествали по поръчение на орнитоложкото общество. |
