За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 47

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Не мисля, че съм се лъгала много, когато съм изказвала следното мнение: полудивите курумби владеят пълния арсенал на тази сила, само част от която засега е открита от учените хипнотизатори и която повече или по-малко е в арсенала на магнетизаторите. Същото се отнася и за тодите, запазили тази наука, която вероятно техните прадеди са научили в най-дълбока древност.

Но не е работата в това дали тези племена владеят, или не психическата сила. Да се отричат поотделно показанията на толкова незаинтересовани лица, според които тодите и курумбите са надарени със „странна психическа сила“, според генерал Морган става вече трудно, ако не и невъзможно. За нас, живеещите в Индия, това е отдавна решен въпрос; но сега остава да се узнае: съществува ли разлика между пси-силата на тодите и тази на джуджетата.

В сведенията, които събрахме за тодите и курумбите, има много отделни случаи, където открито се показва това, което ние наричаме месмеризъм, а сега – хипнотизъм. Навярно тодите лекуват както някога е лекувал Хипократ и древните иерофанти от египетските храмове с действието на слънцето, ползвайки се от благотворното въздействие на неговите лъчи, при помощта на магнетичен безконтактен масаж. С ръце или посредством животинския магнетизъм, с био-енергията по време на своите заклинания и магии мулу-курумбите положително използват всичките рецепти на тесалийските врачки, доколкото знаем за тях от класиците. Те си служат с периодично вредните лъчи на луната, събират билки и приготвят от тях различни отвари. За тази цел употребяват и кръв от хора и животни. Горските джуджета владеят „змийския поглед“, който се изразява във вродената способност да омагьосват избраната жертва.

Магнетизаторът върши същото. Между учения хипнотизатор, който предава мислено заповед на субекта на въздействие, като кара някое бедно честно момиче да извършва пред публиката1 несъзнателно непристойности с думи и дела, и курумбът, който, като завладее с хитрост доверчивия бадаг, го кара да крие и върши всякакви други престъпления в припадък на пълно безсъзнание или замайване2, разликата е малка. Между образования парижки хипнотизатор и магьосника мулу-курумб разликата е само в майсторството. На французина ще са необходими поне още двеста години, преди да достигне до знанията на мулу-курумба, до неговото изкуство да управлява по своему, с мисъл и действия, по-слабата от нeгo човешка психика.

1 Ние лично видяхме това в Париж, а една близка роднина, като посетила Салпетиер, възнегодувала против двама ученици на доктор Шарко, които се забавлявали по такъв начин с едно беззащитно болно момиче.

2 Думите са взети от протокола на дело, разгледано в кошагирския съд, по обвинение на един бадаг в кражба. Бадагът привежда този факт за свое оправдание.

Строителното изкуство е развивано от човечеството хиляди години. Къртицата не се е учила в университет как да прокарва своите безупречни тунели, а подводните постройки на бобъра са послужили за образец на хората. Обикновено природата е по-мъдра от професорите. Много от произведенията на средновековната архитектура се търкалят покрити с пепел по италианските калдъръми, а стените на циклопите стоят неразклатени и досега ...

За да покажа нагледно доколко умението на европееца „хипнотизатор“ и на курумба магьосник си приличат един на друг и че в явленията на двамата действа една и съща сила, ще разкажа два случая: единият е от научните опити на един френски лекар, а другият – наблюдаван от нас случай в Нилгири. „Но това е в Индия! – ще отбележи някой. – В страната на невежеството и суеверията!“ За да избегнем подобни забележки, ще започнем с примера, който се случи във Франция почти пред очите ни миналата пролет и в присъствието на много свидетели.

Във френските вестници, а след това и в шведските, се появи една забележителна статия, след която последваха няколко други. След това лекарят, който ги изпращаше във вестника, спря да пише. Този лекар, магнетизатор в Лил, вече няколко години прави забележителни опити под ръководството на Шарко и други парижки светила. В своите опити той достигнал дотам, че могъл да управлява приспания субект мислено, т.е. без да изказва гласно своята заповед, а просто като я помисли или като напише желанието си и го предаде на трето лице за съхранение. По такъв начин бил в състояние да предизвика някои още невиждани явления.

Той постъпвал например по следния начин: като стоял пред приспания субект, той или му говорел тихо на ухото, или повтарял нарежданията си мислено или пък, за да удовлетвори скептицизма на своите приятели, записвал такава фраза:

„След месец на тази дата, в еди-кой си час, аз му заповядвам (на субекта) да извърши туй и туй.“ Следва самата заповед и подробностите по нейното изпълнение. Субектът се събуждал, без да помни нищо. След месец, на същото число и в означения от магнетизатора час и минута, каквото и да вършел субектът в този момент, той изпълнявал заповедта буквално, с необикновена точност, без да се спира от съществуващите препятствия. Човекът вършел всичко машинално, без сам да знае защо. След извършване на действието помнел смътно стореното, макар и да не можел да обясни защо именно е направил това.

Тези интересни, но и опасни опити прераснали в драма и след това, струва ми се, бяха прекратени за дълго време.

Това се случи през пролетта на 1884 г. в С. с познат на лекаря полицай. Той бил здрав, дебел човек, 35-годишен, твърде набожен и с много мек характер, което не пречило да изпълнява строго служебните си задължения. Докторът намерил в него един превъзходен субект за въздействие. Като взел бедния човек под своята власт, той вършел над него всевъзможни опити. Най-накрая лекарят се уговорил с приятелите си за следния експеримент.

Полицаят бил приспан. Нито огън, нито пък дълбоки убождания с карфица под ноктите, нито револверен гърмеж над самото му ухо могли да го разбудят. С една дума, той се намирал в състояние на пълна хипноза. Тогава докторът отишъл с трима приятели в съседна стая и един от тях написал на хартия заповед, която дал на магнетизатора. Като се върнал при субекта, той прочел наум написаното и мислено заповядал на полицая точно след три седмици, в два часа следобед да извърши следното престъпление:

„Ето едно малко малайско ножче – казал му той мислено, подавайки му малка дървена линийка. – Аз го крия в този шкаф. На тази дата, в два часа следобед вие ще го вземете оттук въпреки ключалките и катинарите. Ще отидете с този нож в градската градина и ще видите на еди-коя си алея при седмото дърво градинаря да полива наведен леха с растения. Вие ще го издебнете незабелязано и ще го убиете, като забиете три пъти този нож в гърба на жертвата. След това при корена на дървото ще изкопаете с лопата яма, ще заровите в нея тялото на убития и ще отидете в полицията, където ще разкажете на своя началник за престъплението, но без да издавате себе си. Цялата вина ще хвърлите на немеца месар, който ще стои при вас и ще се смее, докато вие заравяте тялото на жертвата...“


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 47

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред