Нима трябва да мислим, че неизкоренимата вяра на народните маси в съществуването на магьосничеството, че доказаната способност на някои хора да управляват за добро или зло други, както виждаме това в месмерическите и хипнотическите сеанси, нима това е част само от „голямата истерия“ на човечеството? Изучавайки с години тези сили, ние знаем, че в тях няма трансцедентни прояви. Убедени сме също и в това, че ако пси-силите се проявяват в съвкупност с подходящи физиологически и даже климатически особености,1 които винаги влияят на психическата страна на човека, като предизвикват различни екстраординарни явления в него, то тези сили все пак не са онова, за което ни ги представят физиците. Не трябва ли преди всичко да се докаже научно: 1) По какъв начин „голямата истерия“ е могла да повлияе тъй на цялото човечество, че в него едновременно и от самата му люлка се е развила дивата идея на чародейството и вярата в магията? 2) Поради какви причини още от доисторическите времена1 сред хората, пръснати по цялото земно кълбо (между народи, които не комуникират помежду си и са съвършено неизвестни един на друг), съществуват общи понятия и единодушна вяра в неща, съвършено еднакви в същността и подробностите? 1 Най-често в разредения въздух на планините, както виждаме това в Шотландия, където дарът на предвиждането, на ясновидението и духовидението е присъщ почти на всеки планинец. 1 Никой, надявам се, а още по-малко нашите учени, няма да отрича доисторическата древност на халдейските маги, египетските иерофанти и индийските брамани. А всички тези народи от памтивека вярват в чародейството и магията. С какво да се обясни тази вяра? На какво да се припише например този странен факт, че между магьосниците сред дивите племена по Сините планини и нашите руски врачове и вещици съществуват твърде много общи похвати: от устните заклинания до особената фармацевтика и състава на билките. Същите по дух „суеверия“ можем да открием в английската, френската, немската, италианската, испанската и славянската народности! Латинските раси подават ръка на славянските и семитските в общата вяра в магията, ясновиждането и предвиждането, в злите и добри духове2. Като наричам тези поверия „тъждествени“, аз употребявам тази дума в нейния буквален смисъл. Това вече не е просто вяра в някакви отвлечени възможности на магията, а едно и също издание на наука с нейните неизменни закони и формули, доказани на практика. 2 С появяването на съчинението на Леард „Ниневия и Вавилон“ върху книгата на Енох и науката, наречена „магия“, която е била част от религиите на всички древни народи, падна нова светлина. Върху чашите, стомните и другите съдове от теракот, намерени в развалините на Вавилон и Ниневия, са прочетени надписи, в които има описания на талисмани против магия, зли духове, болести, уроки и скоропостижна смърт, както и имена на духове. В оригинала всичко това е съставено на халдейски, разбъркан със староеврейски думи и написано с букви от сирийски, палмирски и старофиникийски език. Между другите думи там е открита употребяваната днес от християнската църква древна магическа дума „алилуя“. Някога с нея са започвали и свършвали всички заклинания от магията. |