За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 32

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Вероятно пак ще ни възразят, че съществуването на такива учени, които вярват в двойниците и даже в спиритизма, не доказва още реалността нито на двойниците, нито на медиумните явления. Ще ни кажат, че няма стадо без мърша; че тези учени са малцинство, а онези, които отричат наред всичко, което не е още доказано от съвременната наука, са грамадното мнозинство. Няма да спорим. Ще отбележим само, че въобще умните хора съставляват твърде малък процент не само от цялото човечество, но даже и от образованата му прослойка. Малцинството също още нищо не доказва. Мнозинството има само едно временно преимущество над малцинството: преимуществото на грубата сила. То се нахвърля върху малцинството и се мъчи да го смаже или поне да задуши гласа му. Това се вижда навсякъде. Кралското научно общество и Френската академия задушават учените, които се осмеляваха да престъпят рязко определената черта около тяхната тясна материалистическа програма. От друга страна пък, спиритистите се мъчат да оборят и дори да унищожат теософите ...

Разбира се, има и много умни хора, които вярват твърдо в личното присъствие на душите на умрелите на спиритическите сеанси, в материализирането на „духове“, в техните откровения, във философията на Алън Кардек, и даже в непогрешимостта на професионалните медиуми. Като изказваме дължимото уважение на всяко лично убеждение, ние все пак не споделяме вярата на спиритистите. Само времето и науката, когато тя промени тактиката си, могат да покажат кой от нас е прав и кой – крив.

Убедени окончателно, че такива авторитетни учреждения като Кралското общество и европейските академии на науките няма да ни помогнат скоро, нито мнозинството учени, решили да игнорират всички подобни психологически явления, ние се решихме да действаме и сами да търсим обяснение.

Две години събирахме сведения и изучавахме „магьосничеството“ на курумбите и повече от пет години – подобните проявления на същата тази сила у различните племена на Индия. За целта към Теософското общество беше създаден специален комитет и бяха взети всички мерки против възможна измама. Неговите членове, избрани от средите на най-ярките скептици, стигнаха единодушно до следното заключение: „Всичко, което се разказва за тези племена, почива върху истински факти. Разбира се, има и изключения, плод на огромните преувеличения от суеверния народ. Тези факти са били доказвани неведнъж. Как, поради каква способност тодите, курумбите, янадите и други племена постигат известно въздействие върху хората – ние не знаем и не се наемаме да обясним. Само заявяваме това, което сами сме видели.“

Тъй твърдяха индусите – членове на комитета, възпитани в съвременния дух на английската цивилизация. Това бяха материалисти в истинския смисъл на думата, невярващи нито в своите богове, нито в духовете на спиритистите. На това мнение сме и ние, макар у нас да се таи силното подозрение, равняващо се на убеждение, че силата на нилгирийските магьосници е нашият стар познат: „психическата сила“ на докторите Карпетнър и Крукс. Правехме опити, толкова старателни, сериозни и безстрастни над себе си, както и над другите. В резултат на това дойдохме до заключението, че както пред докторите Шарко, Крукс, Цьолнер, тъй и пред нашите очи – по отношение на „магьосниците“ – действаше една и съща сила. Разнообразието на нейните прояви зависи най-вече от разнообразието на човешките организми, от средата и обстановката, в която тя се проявява, от климатичните условия и най-после от насочените способности на така наречените „медиуми“.

Като продължавам да пиша за „магьосничеството“ и да се опирам на свидетелствата на множество лица, а не само на семейство Морган, аз употребявам този термин в неговия преносен смисъл. Ясно е също така, че като посочвам други свидетели, с това искам да защитя моите собствени показания от евентуално незаслужено подозрение в преувеличаване. С други думи, no-скоро се боя от упрека да бъда обвинена в тенденциозност, отколкото да търся оправдание пред скептиците. Аз не изпитвам нито страх, нито уважение към всеотричащия дух на съвременната наука. Избирайки за основа на своя разказ плодовете от изследванията и хипотезите на други лица и резултатите от моите собствени наблюдения, правя това преди всичко, за да стигнем пo-скоро до истината, отколкото да убеждаваме отрицателите. Затова аз продължавам да вшивам факти в тази канава, като предпочитам тях пред вечните хипотези, които се пукат като сапунени мехури.

И преди мен са писали за тодите и курумбите. Върху тях са разсъждавали няколко видни писатели и учени. Но във всеки случай това са били предубедени специалисти или пък английски и американски мисионери, подчертаващи по своему всеки анормален факт. Мнозинството от тях по силата на усвоения отдавна стереотип винаги са проповядвали в Индия повече страх от дявола, отколкото любов към Христос. Оттам идва и общият им успех. Разбира се, тези господа във всичко индийско са длъжни да виждат единствено козните на лукавия, а с това още повече замъгляват истината и пречат на обществото да констатира фактите.

Английските учени отхвърлят с безразличие нилгирийските предания, както и митологията на другите индийски племена. Никой не се вслушва в твърденията на индусите за собствената им история и продължават да фантазират за тях както им скимне. Англо-индийците, с помощта на мисионерите, само още повече заличиха сведенията за тодите и техните васали курумбите. Техният произход, който се крие в доисторическите времена, има опасност да остане в непроницаем мрак. Отчаяни, че някога ще успеем да се измъкнем от този лабиринт, ние започнахме да разпитваме туземците пандити, пазители на устната митология, които се ползват с репутацията на ходещи летописи и легенди. Пандитите ни пратиха при един аскет-бадаг. Този отрекъл се от баня анахорет се оказа твърде любезен и гостоприемен събеседник. За няколко торбички ориз той разказва на един от нашите теософи индийци своите племенни митове и легенди без прекъсване три дни и три нощи. Всичко, казано от него, е събрано в тази глава. Няма нужда да се казва, че за приведената по-долу легенда англо-индийците никога и не са чували.

Думата „бадага“ е канарезка и като тамилската „вадиган“ означава северянин и сега се знае, че всички бадаги са дошли от север. Когато преди години пристигнали в Сините планини, заварили там тодите и даже курумбите. Ето защо бадагите са напълно убедени, че тодите живеят там много отдавна.


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 32

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред