|
Вероятно пак ще ни възразят, че съществуването на такива учени, които вярват в двойниците и даже в спиритизма, не доказва още реалността нито на двойниците, нито на медиумните явления. Ще ни кажат, че няма стадо без мърша; че тези учени са малцинство, а онези, които отричат наред всичко, което не е още доказано от съвременната наука, са грамадното мнозинство. Няма да спорим. Ще отбележим само, че въобще умните хора съставляват твърде малък процент не само от цялото човечество, но даже и от образованата му прослойка. Малцинството също още нищо не доказва. Мнозинството има само едно временно преимущество над малцинството: преимуществото на грубата сила. То се нахвърля върху малцинството и се мъчи да го смаже или поне да задуши гласа му. Това се вижда навсякъде. Кралското научно общество и Френската академия задушават учените, които се осмеляваха да престъпят рязко определената черта около тяхната тясна материалистическа програма. От друга страна пък, спиритистите се мъчат да оборят и дори да унищожат теософите ... Разбира се, има и много умни хора, които вярват твърдо в личното присъствие на душите на умрелите на спиритическите сеанси, в материализирането на „духове“, в техните откровения, във философията на Алън Кардек, и даже в непогрешимостта на професионалните медиуми. Като изказваме дължимото уважение на всяко лично убеждение, ние все пак не споделяме вярата на спиритистите. Само времето и науката, когато тя промени тактиката си, могат да покажат кой от нас е прав и кой – крив. Убедени окончателно, че такива авторитетни учреждения като Кралското общество и европейските академии на науките няма да ни помогнат скоро, нито мнозинството учени, решили да игнорират всички подобни психологически явления, ние се решихме да действаме и сами да търсим обяснение. Две години събирахме сведения и изучавахме „магьосничеството“ на курумбите и повече от пет години – подобните проявления на същата тази сила у различните племена на Индия. За целта към Теософското общество беше създаден специален комитет и бяха взети всички мерки против възможна измама. Неговите членове, избрани от средите на най-ярките скептици, стигнаха единодушно до следното заключение: „Всичко, което се разказва за тези племена, почива върху истински факти. Разбира се, има и изключения, плод на огромните преувеличения от суеверния народ. Тези факти са били доказвани неведнъж. Как, поради каква способност тодите, курумбите, янадите и други племена постигат известно въздействие върху хората – ние не знаем и не се наемаме да обясним. Само заявяваме това, което сами сме видели.“ Тъй твърдяха индусите – членове на комитета, възпитани в съвременния дух на английската цивилизация. Това бяха материалисти в истинския смисъл на думата, невярващи нито в своите богове, нито в духовете на спиритистите. На това мнение сме и ние, макар у нас да се таи силното подозрение, равняващо се на убеждение, че силата на нилгирийските магьосници е нашият стар познат: „психическата сила“ на докторите Карпетнър и Крукс. Правехме опити, толкова старателни, сериозни и безстрастни над себе си, както и над другите. В резултат на това дойдохме до заключението, че както пред докторите Шарко, Крукс, Цьолнер, тъй и пред нашите очи – по отношение на „магьосниците“ – действаше една и съща сила. Разнообразието на нейните прояви зависи най-вече от разнообразието на човешките организми, от средата и обстановката, в която тя се проявява, от климатичните условия и най-после от насочените способности на така наречените „медиуми“. Като продължавам да пиша за „магьосничеството“ и да се опирам на свидетелствата на множество лица, а не само на семейство Морган, аз употребявам този термин в неговия преносен смисъл. Ясно е също така, че като посочвам други свидетели, с това искам да защитя моите собствени показания от евентуално незаслужено подозрение в преувеличаване. С други думи, no-скоро се боя от упрека да бъда обвинена в тенденциозност, отколкото да търся оправдание пред скептиците. Аз не изпитвам нито страх, нито уважение към всеотричащия дух на съвременната наука. Избирайки за основа на своя разказ плодовете от изследванията и хипотезите на други лица и резултатите от моите собствени наблюдения, правя това преди всичко, за да стигнем пo-скоро до истината, отколкото да убеждаваме отрицателите. Затова аз продължавам да вшивам факти в тази канава, като предпочитам тях пред вечните хипотези, които се пукат като сапунени мехури. И преди мен са писали за тодите и курумбите. Върху тях са разсъждавали няколко видни писатели и учени. Но във всеки случай това са били предубедени специалисти или пък английски и американски мисионери, подчертаващи по своему всеки анормален факт. Мнозинството от тях по силата на усвоения отдавна стереотип винаги са проповядвали в Индия повече страх от дявола, отколкото любов към Христос. Оттам идва и общият им успех. Разбира се, тези господа във всичко индийско са длъжни да виждат единствено козните на лукавия, а с това още повече замъгляват истината и пречат на обществото да констатира фактите. Английските учени отхвърлят с безразличие нилгирийските предания, както и митологията на другите индийски племена. Никой не се вслушва в твърденията на индусите за собствената им история и продължават да фантазират за тях както им скимне. Англо-индийците, с помощта на мисионерите, само още повече заличиха сведенията за тодите и техните васали курумбите. Техният произход, който се крие в доисторическите времена, има опасност да остане в непроницаем мрак. Отчаяни, че някога ще успеем да се измъкнем от този лабиринт, ние започнахме да разпитваме туземците пандити, пазители на устната митология, които се ползват с репутацията на ходещи летописи и легенди. Пандитите ни пратиха при един аскет-бадаг. Този отрекъл се от баня анахорет се оказа твърде любезен и гостоприемен събеседник. За няколко торбички ориз той разказва на един от нашите теософи индийци своите племенни митове и легенди без прекъсване три дни и три нощи. Всичко, казано от него, е събрано в тази глава. Няма нужда да се казва, че за приведената по-долу легенда англо-индийците никога и не са чували. Думата „бадага“ е канарезка и като тамилската „вадиган“ означава северянин и сега се знае, че всички бадаги са дошли от север. Когато преди години пристигнали в Сините планини, заварили там тодите и даже курумбите. Ето защо бадагите са напълно убедени, че тодите живеят там много отдавна. |
