|
Тази бърза промяна на климата, обстановката и цялата природа ми се стори като вълшебство. Аз забравих студа, дъжда и отвратителната каручка с платнище, под което седях на своите изцапани с кал и размекнали се от дъжда чанти и куфари. Бързах да се наслаждавам на чудесния въздух, какъвто вече от много години не бях дишала ... Към шест часа вечерта пристигнахме в Ути. Беше неделя и скоро започнахме да срещаме групи хора, които се връщаха от вечерня. В по-голямата си част това бяха евро-азиатци – хора със смесена кръв. Нескопосаните креоли потъваха до колене в гъстата утакамандска кал, която като кърваво море заливаше всички улици на малкия градец. Сред тях обаче ги нямаше тези, които аз търсех: тодите не се разхождат по улиците и почти никога не се приближават до града. Както скоро узнах, в онзи момент моето любопитство е било напразно. То беше удовлетворено едва след няколко дни. Бях прекарала нощта в железопътния вагон, където се задушавах от нетърпимата горещина и задуха. А ето че няколко часа по-късно треперех под пуха и цяла нощ горя печка. В продължение на близо три месеца, до края на октомври, аз се стараех да получа нови сведения за тодите и курумбите. Отидох в селището на тодите и се запознах с почти всичките старейшини на тези две странни племена. Мисис Морган и дъщерите Ј, които са родени в планината и говорят езика на бадагите и тамилите, много ми помагаха и се стараеха да обогатяват ежедневно нашия запас от факти. Всичко, което узнах лично от тях и от другите, а също и това, което почерпах от доставените ми ръкописи, е събрано в тази книга. Предоставям тези факти на вниманието на читателите. Човек може да се хване на бас, че на цялото земно кълбо няма да се намери племе, подобно на тодите. Пита се: къде и кога е имало такова племе, за което най-близките му съседи в планината тъй малко да знаят и нищо да не могат да кажат за него, така както не знаят за него майсурците или дравидите от бреговете на Индийския океан? Тези съседи никога и не били чували за съществуването на тодите до деня на откриването им преди шестдесет години. Бадагите, наричани сега, кой знае защо „бюргери“ не само не са в състояние да дадат каквито и да било сведения за миналото на тодите до своето идване в планината, но даже не разбират езика на своите „сюзерени“, тези, които те величаят с името „владетели на планините“. От първия ден на своето преселение в планината бадагите (за които има още много неща да се кажат нататък) започнали да пасат многочислените стада тодски биволи, да работят на тодите и да им служат доброволно и безплатно. Още от първия ден започнали да се молят на мощните тоди, гледайки на тях като на висши небесни същества. На въпросите на англичаните те отговаряли убедено: „Тодите са деви (богове), изпратени от Брама на земята“. И продължават да държат на това свое твърдение. Разказът за неочакваното откриване на тодите и на другите, до този момент съвсем неизвестни в Индия племена, както и на самите Сини планини се чете като една вълшебна приказка. За Мадрас това откритие е било нещо като откриването на Америка за стария свят: то е произвело не по-малко вълнение сред народите на Индия. Нито европейците, нито индусите са подозирали в началото на XIX столетие, че току над техните горещи градове и села се намира такава прохладна страна; че само на няколко хиляди метра над тяхната пещ стои една истинска Швейцария със здравословен климат, своеобразна флора и фауна и отличаващи се племена! Измежду многобройните книги за Нилгири, излезли през последните петдесет години, още не сме срещнали една поне, която да не започва и свършва с въпроса: „Що за хора са тези тоди?“ Наистина, откъде са се взели те? От кои краища са дошли тези великани, може би направо от фантастичния свят на Гъливер? От кой изсъхнал и отдавна превърнал се в пепел клон на човечеството се е откъснал и паднал на Сините планини този чуден, незнаен плод? Да допуснем, че за туземците въобще и за суеверните подпланински малабарци и майсурци в частност тодите са преки потомци на девите, боговете на тази прелестна планина, на които те се кланят, както критяните на своите тайнствени „Кабири“, без да питат за техния произход. Но и за живеещите в Южна Индия европейци тодите представляват необяснимо явление. Те са като въпрос, на който е невъзможно да се намери отговор. Заради тях учените са се съвещавали, спорили, съчинявали са най-невъзможни хипотези, докато най-после, преди няколко години, ги предадоха, както обикновено става в подобни случаи, на божията воля. Сега, когато англичаните живяха с тодите и курумбите в близко съседство повече от четиридесет години и узнаха за тях всичко, каквото беше възможно да се узнае, т.е. нищо, мадраските власти малко се успокоиха и промениха тактиката: „Никаква тайна не се крие зад тодите, затова и не можа никой да я разреши – започнаха да твърдят те. – И нищо загадъчно е нямало в тях... Хора като хора. Даже тяхното на пръв поглед необяснимо влияние върху бадагите и курумбите се обяснява твърде просто: със суеверния страх на невежите туземци и грозни джуджета пред физическата красота и ръст, пред нравствената мощ на другото племе.“ Резюме: „Тодите са твърде красиви, макар и нечисти диваци, без религия, както и без съзнателно минало. Те са просто едно племе, което не помни своя род, полуживотни, каквито са впрочем и всички туземци от Индия ...“ и т.н., и т.н. Затова пък всички служещи, земевладелци, плантатори, с една дума, всички тези хора, които са се поселили и живеят вече с години в Утакаманд, Котагири и други поселища и градчета по склоновете на Нилгири, се отнасят по съвсем друг начин към този въпрос. Постоянните жители на санаториумите1 в Сините планини знаят много любопитни факти, каквито не са и сънували новодошлите английски чиновници, но благоразумно си мълчат. Кой иска да стане за подбив на другите? Но има и такива, които не се боят открито и високо да твърдят това, което знаят, че е истина. 1 Тъй англичаните наричат всички планински градчета в Индия като например Симла, Дарджилинг, Мисури и пр., където пращат офицерите и войниците на лечение. |
