|
Въпреки еднаквата си участ с Метц последователите на Лойола се присмели на бедния немец, като разпространили за него анекдоти по цяла Южна Индия. Ние познаваме и даже можем да посочим такива йезуити, които no-скоро с всички сили биха поддържали вярата на езичниците в дяволите, отколкото да допуснат те да приемат протестантството. Това беше преди десет години. Оттогава мисионерите и на двете църкви оставиха тодите на мира. Сега вече отдавна е решено, че всеки опит за тяхното обръщане в правата вяра е само губене на време. Ако се абстрахираме от пълното отсъствие на всякакво религиозно чувство в това племе, по единодушното свидетелство на писателите и всичките жители на Ути в цяла Индия няма народ по-честен, по-нравствен, по-добър от тодите. Тази шепа патриархални диваци, без род и племе, без история, както и без най-малък (поне видим) признак на вяра в каквото и да е свещено нещо освен в калните биволи, пленява всеки със своята съвършено детска невинност. Заедно с това тодите далеч не са глупав народ, което доказва тяхната чудна способност да говорят на много езици и умението им да скриват своя собствен, а така също и твърде лесно да схващат нещата. В своите записки Съливан споменава, че по цели часове разговарял с тях и че му оставало само да вдига рамене в дълбоко учудване, като слушал, как те се изказвали за англичаните, „как вярно и бързо разбрали особеностите на англосаксонския характер и забелязали всичките ни недостатъци“. Сега, като запознах читателите в общи черти с тодите и разказах за тях всичко или почти всичко, което е известно за тях в Индия, мога да пристъпя към разказа за своите собствени приключения и наблюдения сред това малко известно и загадъчно племе. |
