За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 18

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Когато англичаните седнали на гъстата трева около старците, а останалите тоди гледали отдалеч, било им обявено, че гостите са очаквани вече от няколко дни. Бадагите, които по това време служили като единствена брънка за съобщение между тях и останалия свят, т.е. Индия, успели да ги предупредят, че белите раджи, узнали от двамата спасени от тях ловци за „обиталището на биволите“, идат при тях в планините. Тодите съобщили на мистър Съливан, че у много техни поколения съществувало пророчество за това, че при тях ще дойдат хора отвъд моретата и ще се поселят у тях, както преди това направили бадагите. Че местните жители ще трябва да отстъпят част от владенията си и „да живеят с тях като братя, в едно семейство“. „Такава е тяхната воля – добавил един от старците, като посочил към биволите. — Те по-добре знаят кое за техните деца е добро и кое зло.“

По този повод мистър Съливан отбелязва:

„Тогава ние не разбрахме тази загадъчна фраза за биволите и чак по-късно нейният смисъл ни стана ясен. А смисълът, макар и странен, съвсем не бе нов за Индия, където на кравата гледат като на свещено и неприкосновено същество.“

Въпреки собствените им предания, към които тодите се придържат, английските етнолози биха искали да намерят останки „от някое гордо племе“, абсолютно неизвестно на света. На такава твърда основа те строят своята хипотеза, че това гордо племе вероятно е заемало някога (а кога именно – не се знае) надречните равнини на Декана; пасло е своите свещени стада биволи (които впрочем никога не са били считани за свещени в Индия) много време преди епохата, когато техните по-късни съперници – кравите – монополизирали народното благоговение. След това се предполага, че същото това гордо племе е задържало с оръжие в ръка наплива на постоянно прииждащите от северните планини (т.е. Хималаите) арийски племена или макс-мюлеровите брамини от „Оксуса“.

Тази мила и на пръв поглед правдоподобна хипотеза все пак ще се провали поради известния факт, че тодите, макар и действително да са „гордо племе“, не само че сами не носят оръжие, но даже не са запазили някакъв спомен за него. А ако, както се каза, те не държат при себе си нито нож за защита от дивите зверове, нито дори куче, което да пази нощем, то ясно е, че притежават други способи за отблъскване на врага освен въоръжената сила1.

1 Виж Глава трета.

Според мнението на мистър Съливан тодите съвършено законно предявяват права над Сините планини като тяхна вековна собственост. Те заявяват това и техните вековни съседи потвърждават тяхното право. Единодушно твърдят, че тодите са владеели вече горите, когато дошли най-ранните преселници от другите племена, а именно: мулу-курумбите, след тях бадагите, а след бадагите хотите и еруларите. Че всички тези племена са искали и получили от тодите, които по-рано са живели там сами, позволение да се заселят на планините. За разрешението всичките тези племена са плащали винаги данък на тодите – не в пари, защото до идването на англичаните парите са били неизвестни сред планината, но в натура: няколко шепи зърна от всяко обработвано поле – от бадагите; няколко парчета железни изделия, необходими за построяване на къщите и за домашни потреби – от хотите; корени, ягоди и плодове – от курумбите и пр.

Тези пет племена във всичко се различават рязко едно от друго. Техните езици, религии и обичаи нямат нищо общо помежду си. По всяка вероятност тези племена са последни останки от доисторическите раси, населяващи Южна Индия; ако все пак нещо е могло да се узнае за бадагите, хотите, курумбите и еруларите, то историята на тодите заседнала като на пясък. Ако се съди по древните гробове на „хълма“ и по някои развалини на храмове и капища, ще излезе, че не само тодите, но и курумбите още в доисторическите времена са достигнали до известна степен на цивилизация: у тодите има нещо като писменост, някакви знаци, подобно на клинообразните записи на древните перси.

Но каквито и да са били тодите в далечното минало, сега те са съвсем патриархален народ, целият живот на който е съсредоточен в неговите свещени биволи.

Мнозина изследователи, които са писали за тодите, са дошли до заключението, че те се кланят на биволите като на богове, т.е. проповядват зоолатрията. Да, но не е така. Доколкото ни е известно, тяхната религия има по-възвишен характер, отколкото едно просто и грубо поклонение на животните.

Вторият и следващите доклади на мистър Съливан са още по-интересни. Но тъй като аз привеждам думите на почтения английски чиновник само за потвърждение на моите собствени наблюдения и показания, тук не е място да се повтарят тези доклади. Позволявам си само да дам още няколко допълнителни статистически бележки както от самия него, така и от други чиновници за петте племена на Нилгири.

Ето едно съкратено извлечение от статистическото проучване на полковник Торнтън:

1) „Първи по наклона на планината зад чертата на водопада се срещат еруларите. Те живеят в същински дупки в земята и се хранят с корени. Сега, с идването на англичаните, те не са толкова диви. Живеят на групи от три до четири семейства и са на брой около хиляда.

2) Над тях живеят курумбите. Те се разделят на два клона: а) просто курумби, които живеят в бордеи и образуват селца и б) мулу-курумби – хора, странно отвратителни на вид и със съвършено малък ръст, които живеят в същински гнезда по дърветата и приличат повече на големи маймуни, отколкото на човешки същества.“

Макар и в други части на Индия да има племена в общи черти сходни и даже носещи това име, те рязко се отличават във всичко от двете племена от Сините планини. Това се отнася най-вече за курумбите, страшилища и зли гении, които се отбягват от всички местни племена освен от тодите – царе и властелини на Нилгири.

Както е добре известно, „курумбан“ е тамилска дума, която означава „джудже“; но в това време, когато курумбите от равнините са само едни твърде дребни хора, нилгирийските курумби често не надминават и 90 см на ръст. Тези две племена нямат и понятие от необходимите, най-елементарни потребности на цивилизования живот и почти не са излезли от положението на най-първобитни диваци. Те говорят на език, който no-скоро напомня цвърченето на птиците и гърлените звуци на маймуните, отколкото човешки говор, макар че у тях твърде рядко се срещат думи от старите диалекти на дравидска Индия. Числеността на еруларите и курумбите не надминава хиляда души във всяко племе.

3) „Кохтите са още по-странна раса. Те нямат понятие от кастово различие и се отличават толкова от останалите планински племена, колкото и от другите индуси. Макар че са толкова диви и първобитни, колкото са еруларите и курумбите, и живеят като къртици в дупки под земята и по дърветата, за учудване те се оказват превъзходни майстори на златни и сребърни изделия, ковачи и грънчари. Кохтите притежават тайната за обработване на стоманата и желязото. Техните ножове, както и другите оръжия, по своята пъргавина, източване и почти несъкрушима якост превъзхождат всичко, което е фабрикувано някога в Азия или Европа. Кохтът употребява само едно оръжие, което е остро от двете страни и дълго като шиш. С него той напада и дивата свиня, и тигъра, даже и слона и винаги побеждава животното1. За никакви подкупи кохтите не издават своята тайна. Нито едно от планинските племена не се занимава с този занаят. Къде са могли те да се запознаят с него, е още една загадка за нашите етнолози. Още повече, че тяхната религия няма нищо общо с тези на другите туземци. Кохтите нямат понятие от боговете на брамините и се кланят на някакви си фантастични божества, които те не изобразяват с четка или длето. Доколкото можахме да узнаем, числеността им надминава 2500.

1 Сега, когато вече узнаха, че кохтите познават тайната на оръжейната стомана, всички си поръчват при тях ножове и дават да им източват оръжието си. Един прост груб нож, направен от кохт, струва няколко пъти по-скъпо от най-добрия шефилдски образец.

4) Бадагите са най-многочисленото, богато и цивилизовано племе от всичките пет племена на Нилгири. Те са браминисти и се разделят на няколко фамилии. На брой са около 10000 и почти всички се занимават със земеделие. Бадагите, кой знае защо, се прекланят и отдават божествени почести на тодите, които за бадагите стоят несравнимо по-високо дори от техния бог Шива.

5.) Тодите, наричани още тодувари, се разделят на два големи класа. Първият от тях е класът на свеще-нодействащите, известен под името терали. Принадлежащите към него тоди са посветени в служба на биволите. Обречени на вечно безбрачие, те извършват някакви чудни обреди, които крият твърде грижливо от европейците, и даже от всички непринадлежащи към тяхното племе индуси. Вторият клас-кути-са простосмъртни. Доколкото ни е известно, първите съставляват аристокрацията на племето. В това малко племе ние преброихме 700 души и според тяхно твърдение числеността им никога не е превишавала това число.“


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 18

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред