|
Когато се изкачили на височина 2300 м и излезли на широка вълнообразна полянка, първите изследователи намерили в подножието на една скала група постройки, в които Киндерсли и Уиш веднага познали жилищата на тодите. Каменните къщици без прозорци и врати, с техните пирамидални покриви, били за тях още твърде пресен спомен, за да ги забравят. Надникнали в единствените отвори, които служели едновременно за врати и прозорци, за да се убедят, че в къщите няма никой, макар че явно са били обитаеми. По-нататък, на две мили от това първо „село“, те видели „картина, достойна за четката на художник, пред която и ние се спряхме в неописуемо учудване, а съпровождащите ни сипаи туземци – в голям и суеверен страх – докладва колекторът. – Пред нашите очи се откри сцена от бита на древните патриарси. На разни места в една заобиколена с високи канари обширна долина пасяха няколко стада от огромни биволи със сребърни звънчета на роговете. А по-нататък видяхме група дългокоси, с бели бради и почтен вид старци, обвити в бели мантии.“ Както узнали по-късно англичаните, това били старейшините на очакващите ги тоди и свещените биволи от Тоуеля (оградата на храма) на това племе. Около тях лежали, седели, ходили и стояли „в такива пози, по-живописни от които не може да си представи човек“, около седемдесет или осемдесет мъже с голи глави. След първия поглед,,хвърлен върху тези „красиви едри голиати“, мисълта, която се появила в ума на почтения англичанин и патриот, била, че от тях може „да се сформира особен полк от юнаци и да се изпратят като подарък на краля в Лондон“!... По-късно Съливан сам осъзнал нереалността на тази мисъл. Но в първите дни тодите го поразили със „своята забележителна и съвсем не от индийски тип „красота“. На двеста крачки от мъжете седели жените им, с дълги, гладко вчесани разплетени коси и в също такива мантии. Той ги преброил до петнадесет и с тях — около половин дузина съвършено голи деца, които играели така въпреки януарския студ. В друго едно описание на планините1 приятелят на Съливан, полковник Хенеси, на цели десет страници разсъждава за разликата между тодите и другите индуси, с които дълго време са ги смесвали поради незнанието на езика и обредите им. 1 The Tribes of the Nilgherri Hills, c. 60. „Както англичанинът се различава от китаеца, така тодът се различава във всичко от другите туземци – пише той. – Сега, когато по-добре ги опознах, разбирам защо бадагите, чиито сродници ние и по-рано познавахме в планините на Майсур, гледат на тези хора като на висша, почти божествена раса... Тодите положително приличат на боговете, както си ги представят древните гърци. От няколкото стотин юнаци (Finemen) на това племе аз тъй и не видях нито един по-нисък от 1,90 м. Те имат великолепно телосложение и чисто класически черти на лицата. Прибавете към това и черни блестящи коси, подрязани ниско над веждите на челото, а зад ушите – къдри, падащи като тежки валма по гърба, и вие ще получите донякъде представа за тяхната красота. Брадата и мустаците им, които те никога не стрижат, са от същия цвят. Големите им винени, понякога тъмножълти и даже сини очи гледат на вас с дълбок, нежен, почти женски поглед. Усмивката им е кротка и весела, дори детска по своето изражение. Устата, даже у немощните старци, са украсени със здрави, бели, често пъти великолепни зъби. Цветът на лицето им е по-светъл, отколкото на северните племена. Всички се обличат еднакво: в един вид бяла римска тога от платно, с единия край подпъхнат под дясната ръка, а след това преметнат назад на лявото рамо. В ръцете си държат пръчки с фантастични резби по тях ... Когато узнах тяхното мистично предназначение и вярата на притежателите им в магическата сила, която е съсредоточена в този бамбук дълъг 75 см, това започна да ме смущава ... Но аз не смея, нямам право, след като неведнъж съм виждал ефекта от въздействието на тази пръчка, да отричам справедливостта на тяхната вяра. Въпреки че в очите на християнина вярата в магията винаги трябва да се счита за грях, аз нямам право да опровергавам и да се смея над това, което смятам въпреки отвращението си за истински факт.“1 1 Пак там, стр. 272. Но да не избързваме. Това е писано след много години. Както Съливан, така и Хенеси тогава за първи път видели тодите и официално споменали за тях. Но даже в това чиновническо изложение на фактите звучи недоумение, забелязва се същото сдържано учудване и любопитство относно това тайнствено племе, както и у всички други хора. „Интересно племе са тодите ... – разсъждава Съливан в своя доклад. – Макар че за втори път виждаха бели хора, все пак тяхното величаво спокойствие и горделива осанка ме смутиха, тъй като те малко приличаха на онова, което ние сме свикнали да виждаме в маниерите на туземците от Индия. Те като че ли очакваха нашето пристигане. От тълпата се отдели висок старик и тръгна срещу, нас, след негo вървяха други двама, които носеха в ръцете си чаши от кора на дърво, напълнени с мляко. Като се приближиха на няколко крачки, те се спряха и заговориха с нас на един съвършено непознат език. Видяха, че ние не разбираме ни дума, и веднага го промениха на малоялимски, а после на канарезки език (на който говорят бадагите), след което ние заговорихме по-свободно. За тези странни туземци ние бяхме като че ли хора от друга планета. „Вие не сте от нашите планини. Нашето слънце не е ваше слънце и нашите биволи са ви неизвестни – говореха старците. – Вие се раждате, както се раждат бадагите, а ние не“ – забеляза друг, с което неизказано ме учуди. От думите им ни стана ясно, че за тях ние сме обитатели на земята, за която те знаеха нещо, макар досега никога да не са я виждали нито нея самата, нито нейните жители, и че себе си считаха за хора от съвсем особена раса.“ |
