|
ГЛАВА ВТОРА • ВТОРИ ПОХОД НА ОСТ-ИНДИЙСКАТА КОМПАНИЯ КЪМ СИНИТЕ ПЛАНИНИ С БОЙНИ СЛОНОВЕ, ВЪОРЪЖЕНИ СИПАИ И ДРЕСИРАНИ ЛЕОПАРДИ. • ЗЕМНИЯТ РАИ СЕ НАМИРА В НИЛГИРИ. • КРАСИВИ, СИНЕОКИ И ГОРДИ ГИГАНТИ ЗА КРАЛСКАТА ГВАРДИЯ. • ТАКАВА Е ВОЛЯТА НА СВЕЩЕНИТЕ БИВОЛИ. • ПРАВНУЦИТЕ НА ДЕВИТЕ НЕ ПОЗНАВАТ ЛЪЖАТА. • ЗАТРУДНЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ. До тази страница, без да се гледа на данните, взети от публикуваните разкази на Киндерсли и Уиш, нашият истински разказ все пак приличаше на приказка. Като не искам да бъда заподозряна в преувеличение, продължавам описанието вече по самите думи на куимбатурския управител, „високоблагородния“ (High Honorable) Д. Съливан, от публикуваните през тези години негови рапорти до Ост-Индийската компания. По такъв начин нашият разказ ще приеме чисто официален характер. Той няма да бъде вече, както можеше да се тълкува досега, извлечение от полуфантастичния разказ на едва оживелите и гладни ловци, изпаднали може би в трескаво бълнуване. Повествованието няма да се гради върху приказките на суеверните дравиди, а ще бъде точно преповторение на докладите на английски чиновник и изложение на последвалите научни изследвания, отнасящи се до Сините планини. Мистър Д. Съливан е живял в Нилгири и управлявал неговите пет племена дълго време. Паметта за този справедлив и добър човек няма да изчезне там още много години. Тя живее и досега на хълмовете1, увековечена oт създадения от него Утакаманд с неговото прелестно езеро и цветущи градини. А книгите му, достъпни за всекиго, служат като свидетелство и потвърждение на всичко онова, което читателят ще намери по-нататък. Интересът към нашия разказ може само да нарасне от извлеченията от собствените думи на покойния управител на Куимбатур. 1 Синът му, мистър Е. О. Съливан, е известен на целия Мадрас. Той вече четири години служи като един от четиримата членове на мадраския генерал-губернаторски съвет и живее почти през цялото време в планините Нилгири. Понеже в дните на нашето пребиваване в Сините планини сме проверили точността на наблюденията над тодите и курумбите от цял рояк чиновници и мисионери и като сме сравнили техните показания и теории с данните от книгите на мистър Съливан и буквалните показания на генерала и мисис Морган, ние гарантираме за верността на сведенията. Продължаваме летописа от деня, когато след своето чудно избавление земемерите се върнали в Мадрас. Слуховете за новооткритата земя и нейните жители, за гостоприемството и особено за услугата, оказана от тодите на нашите герои, приемат най-после в стоустата мълва такива размери, че висшите чиновници на Ост-Индийската компания най-после се събудили и сериозно се заловили за работа. Те пратили специален човек от Мадрас в Куимбатур. Сега за пътешествие дотам са необходими само дванадесет часа, а тогава трябвали дванадесет дни. Получила се заповед до управителя на окръга от главното началство: „Възлага се на г. колектора, мистър Джон Съливан, да изследва и провери глупавите басни за Сините планини и после да направи доклад за видяното.“ Без да се бави, колекторът стъкмил експедиция; вече не шепа хора, събрани как да е от земемерите и още в началото разпръснати, а такава експедиция, като че ще ходи с нея в полярните морета. С тях тръгнали цяла армия сипаи, няколко десетки бойни слона, стотина ловджийски чити1 и кучета, а в ариергарда вървели две дузини опитни ловци англичани. Взели със себе си и подаръци: за тодите оръжие, което те никога не употребяват, а за курумбите – празнични чалми, каквито те от рождение не са слагали. Всичко било както трябва. Носили със себе си палатки и инструменти, доктори и лекарства, бикове за клане и индуси затворници за проправяне на път там, където трябвало да се рискува животът: при къртене на скали и прокарване на пътища. Не взели само местни водачи, защото те предвидливо се разбягали из селата. Участта на двамата малабарци в първата експедиция била жива в паметта на всички. От това, което не засегнало бара-сахибите, можело да си изпатят обикновените хора – разсъждавали наплашените от брамините дравиди. 1 Читите са вид леопарди, дресирани за лов на диви свине, мечки и сърни. В Индия те се използват често от ловците. Трима „големи раджи“ пратили делегации от Майсур, Вадян и Малабар с инструкции да молят колектора да пощади страната и много нейни народности. „Гневът на боговете – пишели те – понякога бива сдържан, но когато избухне, той става ужасен. Посегателството над свещените върхове на Тодабет и Мукартабет може да се превърне в нечувано бедствие за цялата страна.“ Седемдесет години преди това царете на Чола и Пандия, като искали да завладеят планините, се отправили с две армии да воюват с девите, но неуспели още да преминат предела на мъглите, били смазани с двете си армии и с целия обоз от срутилите се над тях скали. В този ден се проляла толкова кръв, че от нея камъкът станал яркочервен в продължение на цели мили и даже земята почервеняла ...1 1 Действително на няколко места, особено в Утакаманд, не само скалите, но и земята бяха червени като кръв, но от наличието на желязо и други елементи. Когато вали дъжд, по улиците текат червено-оранжеви потоци. |
