За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 11

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Тук навсякъде има контраст: където погледнеш — аномалия. Из гъстата шума на дивата ябълка посред пладне се леят мелодични звуци, чуруликания и песни на птици, неизвестни в долините на Индия, а в горичките от тъмен бор се разнася час по час зловещият рев на тигъра и мученето на дивия бивол... Понякога тържествената тишина, царяща по височините, се нарушава от тайнствени звуци и шумолене, а от време на време и от див предсмъртен стон. После всичко отново замлъква, замира в благоуханните вълни на чистия планински въздух и пак наново се възцарява непрекъсваното от звук мълчание. В такива минути на затишие едно внимателно ухо е способно да улови мощния здрав пулс на природата.

Не, не е лесно да се забравят Сините Нилгири от този, който е поживял сред тях! Там майката природа сякаш е събрала своите разпилени сили, съединила ги е, за да произведе всичките възможни образци на своето велико творчество. И се редуват като в приказка ту северните, ту южните пояси на земното кълбо. Затова можещ да видиш как различните местности сред Сините планини ту се оживяват, събудени за живот, ту пък отново замират в умора и леност. На едно място виждаш природата в цялото величие на обляната от яркото слънце красота, на друго пък я срещаш горда и дива, напомняща за своята мощ с колосалните растения на тропическите гори и рева на нейните зверове – великани. Още крачка в друга посока, и тя отново пада като изнемощяла след кратко усилие и сладко заспива на килим от теменужки и незабравки.

Сега подножието на този връх е заобиколен от троен пояс евкалиптови гори. Тези дървета дължат своето съществувание на първите плантатори европейци. Който не познава това прекрасно австралийско дърво, което израства за три-четири години толкова, колкото друго не може и за двадесет, той не знае главната им прелест. Защото те са забележително средство за очистване на въздуха от всякакви вредни компоненти. Ето защо евкалиптовите гори правят нилгирийския климат още по-здравословен. Поради всичко това местните жители, както и европейците от мадраския край, търсят здраве и отдих в лоното на Сините планини. И хората никога не остават излъгани. Събрали като в букет различни климатични пояси, флората и фауната от петте части на света, тези планини поднасят всичко това.

Ето това е трябвало да видят още в първия миг нашите двама бедни герои, макар че едва ли е станало точно така. Съвършено изтерзани от дългите преходи, те едва можели да се държат на краката си, По-малко пострадалият и по-силен Киндерсли, като си починал малко, започнал да обикаля хълма. Той се мъчел да съгледа оттам, сред разстилащия се пред него хаос от скали и гори, най-удобен път за връщане. Сторило му се, че наблизо някъде зърнал дим, и бързо се върнал да съобщи това на другаря си. Там обаче бил поразен като от гръм ... Пред него стоял Уиш блед като смъртта. Протегнатата му ръка конвулсивно сочела нещо изненадващо и важно. Като погледнал в тази посока, Киндерсли забелязал само на неколкостотин метра от тях в долината при самото подножие на хълма жилища, а малко по-нататък и хора.

Това откритие в друг момент и на друго място би ги зарадвало, но тогава, кой знае защо, просто ги поразило до ужас. Наистина най-голямата от къщите имала странна, невиждана досега от тях архитектура. Тя нямала нито прозорци, нито врати, била кръгла като кула, със съвършено пирамидален, макар и малко закръглен на върха покрив. Що се касае до хората, в началото двамата герои даже се поколебали дали да ги вземат за такива. Ето защо първата им инстинктивна реакция била да изтичат към близкия храсталак. Като разтворили клоните, те започнали да наблюдават с четири очи движещите се пред тях чудни фигури. Това, което видели, е описано от Киндерсли като „група от великани, а заедно с тях – няколко групи крайно грозни джуджета“. Забравили цялото си предишно безстрашие, земемерите били готови сериозно да вземат живописните групи за горските богове и малките гноми на тези планини. Но скоро след това се оказало, че това са просто огромни тоди, техните поданици и обожатели от племето бадаги и дребните слуги на великаните, най-безобразните диваци в света, мулу-курумбите.

Изстреляли всичките куршуми и изгубили една от пушките си, Киндерсли и Уиш чувствали, че в това състояние на пълна физическа немощ са неспособни да се защитят даже от дребните джуджета. Тъкмо се канели незабелязано да се смъкнат от хълма и да избягат, когато изведнъж забелязали приближаващия се откъм тила друг неприятел. Стадо пъргави маймуни ги издебнало и насядало по дървото над тях, след което внезапно открило престрелка с твърде неприятни снаряди – с кал. Техните крясъци и войнствен кикот скоро привлекли вниманието на стадото огромни биволи, които пасели наблизо. На свой ред биволите заревали с високо вдигнати към хълма глави, а после и тодите ги забелязали, защото след няколко минути пред тях се появили отвратителните джуджета и пленили без съпротива двамата англичани.

Според признанието на Киндерсли той „припаднал само от зловонието на диваците“. За голямо учудване на пътешествениците обаче джуджетата не ги изяли, даже не ги наранили. „Те само скачаха и танцуваха пред нас, като се смееха високо“ – пише Киндерсли. Великаните тоди се оказали истински джентълмени! След като удовлетворили твърде естественото си любопитство при срещата с първите бели хора, тодите ги напоили с превъзходно биволско мляко, нахранили ги с чорба от сирене и гъби, а след това ги настанили за почивка в пирамидалната къща. Там се оказало, че е „тъмно, но топло и сухо“, и пленниците спали „като убити до другата сутрин“.

Както се разбрало после, тодите прекарали в тържествено съвещание цялата нощ. Няколко години по-късно високите планинци разказали на почитания от тях мистър Съливан, че те отдавна очаквали да дойдат при тях хора от страната на залязващото слънце. На запитването на Съливан как са могли да знаят това те отговаряли неизменно с една и съща фраза: „Тъй отдавна ни бяха казали биволите, а те винаги и всичко знаят.“ В тази нощ техните старци решили участта на англичаните, като обърнали нова страница в книгата на своята собствена история.

Като видели на другата сутрин, че англичаните едва помръдвали от преживяната преумора, тодите заповядали на своите поданици да направят за болните носилки, на които ги понесли бадагите. Още сутринта англичаните забелязали, че тодите изпроводили някъде джуджетата. „Оттогава до самия ден на завръщането ни в Нилгири тъй и не ги видяхме“ – разказва Киндерсли. Както се разбрало по-късно от разказите на мисионера Метц, тодите не без причина се бояли за своите гости от враждебното присъствие на джуджетата мулу-курумби. Те ги отпратили в горските храсталаци, като им „забранили най-строго да гледат белите странници“. Такава една малко странна забрана била мотивирана от тодите пред мисионера с това, че „погледът на курумба убива непривикналия и боящия се от него човек“. А тъй като боязливото отвращение на англичаните към джуджетата било забелязано от тодите още в първата минута на появата им, на курумбите било забранено да гледат пришълците.


  

МАГЬОСНИЦИТЕ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ, част 11

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61

Направи своя избор
Напред