ГЛАВА ПЪРВА • В КОЯТО ДВАМА АНГЛИЧАНИ ТРЪГВАТ НА ЛОВ ЗА БОГОВЕ, А СРЕЩАТ БОА-УБИЕЦ, ТИГРИ-ЧОВЕКОЯДЦИ, ДОБРИ ВЕЛИКАНИ И ЗЛИ ЛИЛИПУТИ. • ДИВИТЕ СТРАХОВЕ НА ТУЗЕМЦИТЕ ШИКАРИ. • ПЪРВИ СРЕЩИ С „ОМАГЬОСАНИТЕ ПЛАНИНИ“. • ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ ОТ ХЪЛМА НА ГРОБНИЦИТЕ. • В ОБКРЪЖЕНИЕ НА ВОЙНСТВЕНИ МАЙМУНИ И СВИРЕПИ БИВОЛИ. • НА ГОСТИ У ДЖЕНТЪЛМЕНИТЕ ТОДИ. Точно преди шестдесет и четири години, т.е. през месец септември 1818 г., близо до малабарокия бряг на Южна Индия случайно бе направено неочаквано откритие. Тогава то до такава степен се видя на всички странно и даже невероятно, че отначало никой не му повярва. Мигновено възникнаха забъркани и съвършено фантастични слухове, които отначало плъзнаха сред народа, а после се разпространиха и сред висшите слоеве на обществото. Но когато слуховете намериха място по страниците на местните вестници, треската на очакването се превърна в истинско безумие... Ако говорим с езика на някои известни физиолози, в почти атрофираните от бездействие мозъци на англо-мадрасците протече молекулярна лертурбация. Всичко живо се размърда, раздвижи и високо забълнува за някакъв си чудно прохладен едем в самите недра на Сините хълмове1, открит уж от двама смели ловци. Според техните сведения там е земен рай: благоуханни зефири и прохлада царят през цялата година. В тази страна, над вечните мъгли на Куимбатур1, в която шумят величествени водопади и от януари до декември продължава вечна европейска пролет, цъфтят диви рози и благоухаят лилии, големи колкото една тиква2. Там свободно се разхождат грамадни допотопни биволи и обитават гъливеровски бробдингнаги и лилипути. Всяка долина, всяка теснина на тази чудна индийска Швейцария представлява затворен за останалия свят кът от земния рай. 1 Преводът на думата „Нилгири“ е съставен от две санскритскя думи: Нилам – „небесносин“ и Гири – „малина“ или „хълм“. Наречени са така поради яркия син цвят на тези планини, наблюдавани от долините на Майсур и Малабар. (Всички бележки в книгата са на Е. Блаватска.) 1 Както се смята, поради силната горещина и блатните изпарения над местността се разстила мъгла на височина от 3 до 4000 фута над морското равнище покрай цялата верига Куимбатурски планини. Постоянната синя мъгла, със съвсем ярък чуден цвят, през периода на мусоните се превръща в дъждовни облаци. 2 Това не е преувеличено описание на може би най-забележителната на света флора. Храсталаци от разноцветни рози израстват до височината на къщите и покриват покривите. Но най-забележителни от цветята са белите лилии с омайваща миризма. С големината на тиква, те растат в пукнатините на голите скали на отделни храсти с височина два-три аршина, покрити с цъфнали цветове. От тези разкази на „високо почитаемите“ отци на Ост-Индийската компания потекоха слюнки. Отначало никой не знаеше къде именно са открити такива чудеса, нито пък как може да се отиде в толкова примамлива за септември прохлада. Най-после „отците“ решиха, че трябва по официален начин да се подкрепи откритието и преди всичко да се узнае какво именно е открито. Ловците бяха повикани в Главната кантора на президентството и тогава се узна със сигурност, че близо до Куимбатур се е случило следното... Но какво е това Куимбатур? Куимбатур е главният град на едноименната околия. Самата околия се намира на триста мили от Мадрас, столицата на Южна Индия, и е забележителна в много отношения. Тя е обетованата земя за ловците на слонове и тигри, както и на по-дребен дивеч, тъй като тази околия освен другите си прелести се слави с блатата и гъстите си гори. Като усетят близостта на смъртта, слоновете, кой знае защо, винаги излизат от гъстата гора и отиват в блатата. Там те се заравят в дълбоката тиня, където се приготвят спокойно за нирвана. Вследствие на тази чудна привичка блатата изобилстват с техните зъби и там слоновата кост се добива (или по-скоро се добиваше) съвсем лесно. Уви, за бедната Индия всичко се измени. Сега в нея нищо не се добива и никой нищо не може да добие освен може би вицекралят, комуто властта носи високи почести и луди пари, впрочем понякога с примес от развалени яйца, изпратени му от сърдитите англо-индийци. Между „тогава“ и „сега“ легна сянката на имперския „престиж“, посред който стои привидението на лорд Биконсфилд ... Тогава „отците на компанията“ добиваха, купуваха, откриваха и съхраняваха. Сега вицекралският съвет получава, взема, отнема и нищо не съхранява. Тогава „отците“ бяха стимулираща сила в застиващата кръв на Индия, която те, макар и да смучеха, понякога и я подновяваха с вливането на нова кръв в остарелите Ј жили. А сега вицекралят със своя съвет влива само отрова. Но както тогава, тъй и сега Куимбатур се слави не само със своите гори и блата, но се смята и за разсадник на проказата, треската и слонската болест1. 1 Тази ужасна и почти неизлечима болест, която може да продължава с години, тук е нещо съвсем обикновено. Отначало започва да подпухва единият крак на човека от ходилото до под коляното, после другият крак, докато най-сетне и двата не заприличат на безформени слонски крака. Околията, която носи името Куимбатур, по-скоро е една голяма клисура. Това е тясна ивица земя, двеста мили дълга и двадесет широка. Разположена между Малабар и Карнатик, Куимба-турската околия се врязва като остър меч на юг в Анемалските или Слоновите планини1, на север се издига постепенно към височините на Майсура, а след това, като че притисната от Западните гхати2 с техните гъсти, почти девствени гори, стръмно се снишава и изчезва в по-дребните джунгли на горските племена. Това е тропическата, вечно зелена от блатните изпарения родина на слона и на измиращата сега боа-конструктор. Откъм Мадрас тази планинска маса отдалеч прилича на правоъгълен триъгълник, като че ли прикрепен към друг още по-грамаден триъгьлник – към равнините на Деканската планинска плоскост, която със северния си край се опира във Виндийските планини на Бомбайското президентство, а със западния и източния – в „хълмовете“ Сахиадри на Мадраското президентство. Тези две планински вериги, развенчани от англичаните в хълмове, съставляват съединителната точка между източните и западни индийски гхати. С постепенното приближаване към западните гхати, източните постоянно почват да губят вулканичния си характер. Най-накрая, като се съединяват с вълнообразните живописни възвишения на западния Майсур и като се сливат с тях, те окончателно престават да се смятат за гхати и се наричат просто гири3. 1 От думата „ане“ – слон, и вероятно защото от незапомнени времена тези планини изобилстват със слонове. 2 Ghвtas – „планини“. 3 Гхата – „планина“, а гири – „хълм“. |