|
ПРЕДГОВОР Неотдавна един голям лондонски вестник саркастично отбеляза, че руските учени, а руската публика още повече, имат твърде смътни понятия за Индия изобщо и за нейните народности в частност. На тази британска инсинуация всеки русин би могъл при удобен случай да зададе един такъв въпрос на първия англо-индиец, когото срещне: „Позволете ми да полюбопитствам: много ли и какво именно вие самите знаете за no-голямата част от подвластните ви индийски племена? Какво например е мнението на вашите най-добри етнолози, на вашите най-знаменити филолози и учени за това като че ли паднало от небето племе, наречено тоди? Какво знае вашето Кралско общество (макар членовете му вече половин век, откакто се напъват да си изяснят въпроса) за загадъчните племена на Сините планини? За страшните, внушаващи ужас джуджета, наречени мулу-курумби? За янади, кхоти, ерулари, бадаги; т.е. за тези племена на Нилгири и десетината други, по-малко тайнствени, но малко известни големи и малки племена, които живеят в други планини?“ В отговор на всички тези въпроси, ако против очакването британецът почувства прилив на честна откровеност (нещо, твърде рядко проявявано от него), оклеветеният руски учен и пътешественик ще чуе следната неочаквана изповед: „Уви, ние съвсем нищо не знаем за тях. Тяхното съществуване ни е известно само затова, защото понякога ги срещаме, често пъти ги бием, а понякога и бесим. Но, от друга страна, нямаме и най-малко понятие нито за произхода, нито за езика на по-голямата част от тези диваци, а още повече за нилгирийците. Нашите англо-индийски, както и домашните ни учени едва ли не се побъркаха заради тодите! Наистина това племе е загадка за етнолозите от нашия век и както изглежда, неразрешима загадка. И не само за нас, европейците, но и за самите индуси, защото миналото на това малко по численост племе е покрито с непроницаемата завеса на вековна тайна ... Всичко в него е странно, своеобразно, непонятно, необяснимо! Всичко, както беше в първия ден, когато неочаквано се натъкнахме на него, си остана и досега абсолютна загадка.“ Така би отговорил всеки честен англо-индиец на русина. Така отговори на моите въпроси за тодите и курумбите един английски генерал, за когото неведнъж ще споменем по-нататък. „Тоди! Курумби! – почти се развика той възбуден. – Тодите едно време ме докараха до полуда, а курумбите неведнъж – до мозъчно възпаление. Как и защо, ще узнаете после. Но слушайте, ако някой от нашите правителствени идиоти (dances) ви каже, че добре познава тодите, кажете му от мое име, че се хвали и лъже. Никой не познава тези племена. Техният произход, религия, език, обреди, предания, всичко това е terra incognita ... А тяхната чудна „психична сила”, както я нарича Карпентър1, тяхното тъй наречено магьосничество и дяволско влияние, кой може да ги разясни? Това непонятно, с нищо необяснимо влияние върху хора и зверове: у тодите – към добро, у курумбите – към зло, кой може да разгадае, кой може да ни покаже какво нещо е това? Каква е тази сила, с която те си служат както искат? У дома си ние, разбира се, се смеем над тази сила и над подобни претенции. Не признаваме магията и наричаме вярата на туземците в нея суеверие, празна работа. А при това нашият закон фактически признава тази сила, ако не в принципа, то в проявленията Ј, като наказва обвиняваните в магьосничество под разни замаскирани предлози, като се ползва от многото несъвършенства на нашето законодателство. Този закон признава и самите магьосници, като постанови да се обесят някои от тях заедно с техните жертви, не само за кървавите деяния, но и за тези безкръвни тайнствени убийства, които никога досега не са били легално доказани в драмите, които тъй често се разиграват между нилгирийските магьосници, от една страна, и обитателите на долините, от друга страна... 1 Карпентър – известен физиолог. |
