|
МОНАДНА ЕВОЛЮЦИЯ Кумарите не ръководят еволюцията на Лунните Питри. За да бъде разбрана последната, ние можем да се обърнем към анатомията на кръвта. Кръвта може да се сравни с Вселенския Жизнен Принцип, а кръвните телца с Монадите. Различните телца – това е същото, което са и различните класове Монади и различните царства, но различни не като следствие от това, че тяхната същност е различна, а като следствие от околната среда, в която те се намират. Чхая – това е постоянното семе, и Вайсман със своята теория за наследствения зародиш е твърде близко до истината. На Е. П. Б. е бил зададен въпросът, съществува ли едно Eгo за всяко постоянно Чхая-семе, което го одушевява за ред въплътявания; но тя отговорила: „Не, това са Земята и Небето, които се целуват“. Животинските души пребивават във временни форми и обвивки, в които те придобиват опит и подготвят материалите за по-висока еволюция. До седемгодишна възраст астралният атавистичен зародиш формира и вае тялото; след това тялото формира Астрала. Астралът и Умът взаимно реагират един на друг. Значението на откъса от „Упанишадите“, където е казано, че Боговете се хранят от хората, се съдържа в това, че Висшето Eгo придобива своя земен опит чрез Низшето. АСТРАЛНОТО ТЯЛО Астралът може да се отделя несъзнателно за личността и да скита наоколо. Чхая – това е същото, което е и Астралното тяло. Неговият зародиш или жизнената му същност се намира в далака. „Чхая е свита в далака“. Именно оттук се формира Астралът, но той се отделя като призрачни пръстени или спираловидна същност, подобна на дим и паралелно на разрастването постепенно приема форма. Но той не възниква от физическото, атом след атом. Тази последна междумолекулярна форма е Кама Рупа. При смъртта всяка клетка и молекула отдава своята същност и от нея се формира Астралът на Кама Рупа, но това по време на живота никога не може да стане. За да стане видима, Чхая черпи от околната среда, привличайки към себе си атоми. Линга Шарира не би могла да се формира във вакуум. Фактът на съществуването на Астрално Тяло обяснява арабските и източните приказки за джинове и духове, затворени в бутилки и т.н. Във феномените на спиритизма приликата с покойниците в по-голямата си част се създава от въображението. Дрехата на такива призраци се формира от живите атоми на медиума, не е истинска дреха и няма никакво отношение към дрехите на медиума. „За цялото обличане на материализацията следва да се плаща.“ Астралът поддържа живота; той е резервоар или гъба на живота, събиращ го от всички царства на Природата; той е посредник между царствата на Праничния и физическия живот. Животът не може непосредствено да преминава от субективно в обективно, тъй като Природата постепенно преминава всяка сфера. Поради това Линга Шарира е посредник между Прана и нашето физическо тяло и напомпва в него живота. Следователно далакът е много деликатен орган, но физическият далак е само покритие за истинския. В действителност Животът е Божественост, Парабрахман. Но за да се прояви на физически план, той трябва да бъде асимилиран; и тъй като физическото е твърде грубо, то е нужен посредник – Астралът. Астралната материя не е еднородна и Астралната светлина не е нищо друго, освен сянка на действителната Божествена светлина; обаче тя не е молекулярна. Тези (Камарупни) същества, които са по-ниско от Девачанския план, се намират в Кама Лока и притежават само съобразителност като маймуните. Няма същества в четирите низши царства, които да притежават съобразителност, които могат да контактуват с хората, но елементалите притежават инстинкти като животните. Обаче силфите (елементалите на Въздуха, най-злобните твари в света) могат да контактуват, но те трябва да бъдат умилостивени. Призраците (Камарупните същества) могат да дадат само тази информация, която виждат непосредствено пред себе си. Те виждат явленията в Аурата на хората, макар че самите хора могат и да не знаят за тях. Привързаните към земята духове са Камалокни същества, които са били толкова материални, че не могат да се разтворят дълго време. Те имат само проблясъци на съзнание и не знаят защо ги държат; някои от тях спят, някои запазват мътно съзнание и изпитват мъки. У хората, при които Девачан е много кратък, по-голямата част от съзнанието остава в Кама Лока и може да съществува там много повече от нормалния период, който е сто и петдесет години и може да доживее до следващото въплътяване на Духа. Тогава то става Обитател на Прага и се сражава в новия Астрал. Кулминацията на Кама е половият инстинкт, например при идиотите има полово влечение и апетит към храната и т.н., но нищо повече. Девачан е състояние на плана на духовното съзнание; Кама Лока е място на физическото съзнание. Това е сянка на животинския свят и света на инстинктивните чувства. Когато съзнанието мисли за духовното, тогава то се намира на духовен план. Ако мисълта се докосва до природата, цветята и т.н., съзнанието се намира на материален план. Но ако мисълта се докосва до храната, пиенето и пр. и до страстите, то съзнанието се намира на Камаложки план, който не е нищо друго освен план на животинските инстинкти. SATYВT NВSTI PARO DHARMAH НЯМА РЕЛИГИЯ ПО-ВИСОКО ОТ ИСТИНАТА КРАЙ НА III ТОМ |
