|
НАМЕЦИ ЗА БЪДЕЩЕТО С течение на времето ще се появява все повече и повече ефир във въздуха. Когато ефирът изпълни въздуха, тогава ще се раждат деца без бащи. Във Вирджиния има ябълка с особени свойства. Тя не цъфти, но дава плодове от нещо, което прилича на зърнести, храстовидни плодове без зърна. Това постепенно ще се разпространява върху животните и след това върху хората. Жените ще раждат деца без оплождане и в Седмия Кръг ще се появят хора, умеещи да се възпроизвеждат. В седма раса на Четвъртия Кръг хората ще сменят кожата си всяка година и ще имат нови нокти на пръстите на ръцете и краката. Хората ще станат по-психични, а след това – духовни. Последни в Седми Кръг ще се раждат Будди без грях. Четвъртият Кръг е най-дълъг в Кали Юга, след това Петият, после Шестият, а Седмият Кръг ще е много къс. ЕГО При обясняваме на съотношението на Висшето и Низшето Eгo, Девачан и „Смъртта на Душата“, беше нарисувана следната схема: БУДДХИ НИЗШ ? ВИСШ МАНАС ? МАНАС Може да се каже, че след разделянето на Принципите при смъртта, Висшето Eгo отива в Девачан поради придобития от Низшето Eгo опит. На своя собствен план Висшето Eгo e Кумара. Низшата Четворка се разпада; тялото гние, Линга Шарира угасва. При новото въплътяване Висшето Eгo изпуска Лъч – Низшето Eгo. Неговите енергии са насочени надолу и нагоре. Тенденциите, които са насочени нагоре, стават негови Девачански преживявания; а тези, които са насочени надолу – Камични. Висшият Манас се отнася към Буддхи по същия начин, както Низшият Манас към Висшия. Що се отнася до въпроса за отговорността, това може да се поясни чрез пример. Ако вие приемете формата на Джак Изкормвача, то ще ви се наложи да страдате заради нейните злодейства, тъй като законът ще накаже убиеца и ще го смята за отговорен. Вие ще бъдете принесената жертва. Точно така Висшето Eгo e Христос, жертвата заради Низшия Манас. Висшето Eгo поема отговорността за всяко тяло, което то одушевява. Вие вземате пари назаем, за да ги дадете назаем на друг, а този друг избягва; но вие носите отговорността. Мисията на Висшето Eгo e да изпусне Лъч, който трябва да стане Душа на детето. Така Егото се въплътява в хиляди тела, приемайки греховете и отговорността на всяко от тях. При новото въплътяване се изпуска нов Лъч и все пак по своята същност това е същият този лъч, същият у вас, у мен и у всеки. Отпадъците от въплътяването се разлагат, а хубавото отива в Девачан. Пламъкът е вечен. От Пламъка на Висшето Eгo ce запалва Низшето, а от него се запалва още по-нисък носител и т.н. Все пак Низшият Манас е такъв, какъвто сам се направи. Той може да постъпва по различен начин при еднакви условия, тъй като притежава разум и съзнателно знание за хубаво и лошо, добро и зло, които са му дадени. Всъщност той е дарен с всички атрибути на Божествената Душа. В това Лъчът е Висш Манас, частица на отговорност на земята. Част от същността е същност, но в същото време, когато той се намира така да се каже извън себе си, тя може да се зацапа, да се разврати. Лъчът може да бъде проявен на тази земя, тъй като той може да изпуска своята Маяви Рупа. Но Висшето не може, така че на него се налага да изпуска Лъч. Ние можем да гледаме на Висшето Eгo като на Слънце, а на личните Манаси – като на негови Лъчи. Ако премахнем околните въздух и светлина, може да се каже, че Лъчът ще се завърне при Слънцето: по същия начин е с Низшия Манас и Низшата Четворка. Висшето Eгo може да се проявява само чрез своите атрибути. При внезапна смърт Лъчът, след отделянето може да се каже, се откъсва или разронва. След смъртта такъв човек не може да встъпи в Девачан, както не може да остане и в Кама Лока; неговата съдба е незабавно отново да се въплъти. Такова същество тогава представлява животинска Душа плюс разума на откъснатия Лъч. Проявата на този разум в следващото раждане изцяло ще зависи от физическия строеж на мозъка и от образованието. Подобна Душа може отново да се съедини със своето Висше Eгo в следващото раждане, ако неговата околна среда е такава, че да Ј даде шанс за стремежа (така наречената „милост“ при християните): или тя може да продължава своето съществуване в две-три въплътявания – този Лъч ще става все по-слаб и по-слаб и постепенно ще се разсее, докато не се роди идиот, а след това окончателно ще се разтвори в низшите форми. Съществуват големи тайни, свързани с Низшия Манас. Що се отнася до някои интелектуални гиганти, те отчасти се намират в състояние, в което се намират и други хора, тъй като тяхното Висше Eгo е парализирано, т.е. духовната им натура е атрофирала. Манасът може да предава своята същност на няколко носителя, например на Маяви Рупа и др. и дори на елементали, които той може да дари с душа, както са учели розенкройцерите. Маяви Рупа може понякога дотолкова да се изпълни с жизненост, че да премине на друг план и да се съединява там със същества от същия план и да ги дарява с душа. Хора, които проявяват голяма любов към своите любимци от животинския свят, до известна степен ги даряват с душа и такива животински души много бързо се развиват; в замяна тези хора получават животинска жизнеспособност и магнетизъм. Обаче такова акцентиране на животинската еволюция е противоестествено в Природата и като цяло е лошо. |
