За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 224

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

НИЗШИЯТ МАНАС

Низшият Манас е еманация на Висшия Манас; той е със същата природа, с която е и Висшият. На този план той не може нито да произвежда впечатления, нито да възприема каквито и да е било впечатления: Архангелът, не притежавайки опит, би бил безчувствен на този план и не би могъл нито да даде, нито да възприеме впечатления. Поради това Низшият Манас се облича в същността на Астралната светлина; тази астрална обвивка го отделя от неговия родител, като се изключи само пътят чрез Антахкарана, което е единственото му спасение. Разкъсайте я и вие ще станете животно.

КАМА

Кама е животът – това е същността на кръвта. Когато тя напусне кръвта, последната се съсирва. Праната е универсална на този план; у нас това е жизненият принцип, no-скоро Праничен, отколкото Прана.

ЛИЧНОСТТА (SELF-HOOD)

Качествата определят свойствата на „личността“. Така например два вълка, поставени в еднаква околна среда, вероятно не биха действали по различен начин.

Полето на съзнанието на Висшето Eгo никога не се отразява в Астралната светлина. Аурната обвивка възприема впечатленията както от Висшия, така и от Низшия Манас и именно последните впечатления са тези, които също така се отразяват в Астралната светлина. Същността на всичко духовно – всичко това, което достига до Висшето Eгo, или това, което не е отхвърлено от него – не се отразява в Астралната светлина, тъй като последната се намира на твърде нисък план. Но по време на живота на човека тази същност, имайки предвид Кармичните цели, се запечатва върху Аурната обвивка и след смъртта и разделянето на Принципите се съединява с Вселенския Разум (т.е. тези „впечатления“, които превъзхождат дори и Девачанския план), за да очаква там Кармично деня, когато Егото отново ще бъде въплътено. (Така, съществуват три рода впечатления, които ние можем да наречем Камични, Девачански и Манасични.) Тъй като съществата, колкото и висши да са те, трябва да получат своите Кармични награди и наказания на земята. Тези духовни впечатления се отлагат повече или по-малко върху мозъка, в противен случай Низшето Eгo не би било отговорно. Обаче има някои впечатления, получени чрез мозъка, които не са резултат от нашия предишен опит. При адептите мозъкът се тренира, за да задържи тези впечатления.

Въплътяващият се Лъч, заради удобството, може да се раздели на два аспекта: низшето Камично Eгo ce разсейва в Кама Лока, докато Манасичната част завършва своя цикъл и се завръща при Висшето Eгo. В действителност това Висше Eгo e този, който така да се каже се наказва, който страда. Това е истинското разпване на Христос, най-затъмнената, но все пак най-значителната тайна в окултизма; целият цикъл на нашите животи виси на нея. Действително, Висшето Eгo e този страдалец, тъй като нека запомним, че абстрактното съзнание на нашето лично съзнание остава запечатано върху Егото, понеже то трябва да стане неотделима част от неговата вечност. Всички наши най-възвишени впечатления са запечатани върху Висшето Eгo, тъй като тяхната природа е също като неговата.

От висша гледна точка патриотизмът и великите деяния по време на военна служба не са съвсем добри. Да се облагодетелства част от човечеството – това е добре; но да се прави това за сметка на други, е лошо. Поради това в патриотизма и пр. заедно с доброто чувство присъства и отрова. И макар вътрешната същност на Висшето Eгo да не може да се омърси, външната дреха може да се изцапа. Поради това както лошото, така и доброто от такива мисли и действия се запечатва върху Аурната обвивка и Висшето Eгo поема върху себе си Кармата за лошото, макар че то съвсем не е виновно за това. Така и двата вида впечатления след смъртта се разсейват във Вселенския Разум и при новото въплътяване Егото изпраща Лъча, който е самият той, в новата личност и страда в нея. Той страда в самосъзнанието, което е създал чрез собствения си натрупан опит.

Всяко от нашите Eгo има Карма от миналите Манвантари. Съществуват седем Йерархии на Егото, от които за някои, например в низшите племена, може да се каже, че току-що са започнали този цикъл. Егото започва от Божественото съзнание; няма нито минало, нито бъдеще, нито разделение. Това е много преди то да започне да съзнава себе си. Едва след много раждания то започва да различава, поради съвкупността на опита, че е индивидуалност. В края на своя цикъл от въплътявания то все още е същото това Божествено съзнание, но сега е станало индивидуализирано самосъзнание.

Чувството за отговорност се внушава от присъствието на Светлината на Висшето Eгo. В цикъла на въплътяванията си Егото става все повече индивидуализирано, чрез страданията то все повече се научава да признава своята отговорност и в крайна сметка то придобива самосъзнание, съзнанието на всички Eгo на цялата Вселена. За да притежава идеята и чувството за всичко това, Абсолютното Същество трябва да премине през целия опит индивидуално, а не универсално, така че когато се завърне, то да притежава същото това всезнание, което притежава и Вселенският Разум, плюс споменът за всичко, през което е преминало.

В деня ,.Бъди с нас“ всяко Eгo трябва да помни целия цикъл от своите минали въплътявания за Манвантарата. Егото идва в допир с тази земя; всичките седем принципа стават едно, то вижда всичко, което е извършило тук. То вижда потока от своите минали въплътявания в известна божествена светлина. То вижда цялото човечество едновременно, но все пак винаги съществува отделен поток, който винаги е „Аз“.

Поради това ние винаги трябва да се стремим да акцентираме върху нашата отговорност.

Така да се каже, Висшето Eгo e кълбо от чиста божествена светлина, Единица от висшия план, на който няма никаква диференциация. Като се спуска на някой план на диференциация, то еманира Лъч; то може да го прояви само чрез личността, която вече е диференцирана. Част от този Лъч, Низшият Манас, по време на живота може дотолкова да кристализира и да стане едно с Кама, че той остава асимилиран от материята. Частта, която запазва своята чистота, образува Антахкарана. Цялата съдба на въплътяването зависи от това, дали Антахкарана ще бъде в състояние да обуздае Кама-Манас, или не. След смъртта по-високата светлина (Антахкарана), която носи в себе си впечатленията и спомените за всички добри и благородни стремежи, се асимилира от Висшето Eгo; лошото се отделя в пространството и се завръща във вида на лоша Карма, която е в очакване на личността.

Чувството за отговорност е начало на Мъдростта, доказателство, че Аханкара започва постепенно да изчезва, начало на загубата на чувството за отделеност.


  

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА, част 224

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 209 210 211 212 213 214 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 225 226 227 228 229

Направи своя избор
Напред